Един ден от залеза на света [bg]

— Е, така е, разбира се, но когато човек е там и следи играта, и най-дребното нещо е от значение. Ако не беше една глупава грешчица в първия мач, „Доджърс“ щяха да победят. И какво стана? „Янкис“ победиха. Винаги е така.

— Ето защо толкова хора харесват тази игра. Мисля, че тя е най-красивата игра на света.

— Аз също, и определено се чувствам късметлия, че мога да гледам целия бейзболен шампионат.

— Какво ядете и пиете по време на мача?

— Хотдог и лимонада.

— Какво ти харесва в хотдога?

— Вкусен е.

— Ето до какъв извод стигнах, Ван. Ти обичаш бейзбола и своя отбор, ядеш хотдог, пиеш лимонада, любезен си с Кити, задето харесва „Янкис“, и цениш достойнствата на играта, и така, при цялото това напрежение и от хотдозите и лимонадата малко ти е прилошало — но не е нещо опасно. Главата още ли те боли?

— Като че ли не вече. Знаеш, че главоболието е психосоматично. Никога не ме боли глава, освен когато съм напрегнат, много ядосан или нещо такова.

— Ето на. Допреди няколко години изобщо не знаех, че може да съществува такова нещо като психосоматично заболяване. Ти имаш изключителния шанс добре да опознаеш себе си.

— О, аз много добре се познавам, татко. Просто не мога да позная „Доджърс“.

Двамата се засмяха и Лора се обади.

— Какво е това? Дадох му слушалката, за да разбереш какво му е, а си говорите единствено за бейзбол.

— Ами това му е, бейзболът е единственото нещо, което го вълнува в момента. Той е добре. Просто и той като много други хора харесва този отбор и му е зле, когато не играят както трябва. Пипни краката му и ми кажи дали са студени.

— Сега са топли.

— Значи е добре. Не е необходимо да се вика лекар. Питам се дали мога да предложа да спи до сутринта в твоето легло.

— Не мислех да го оставя да си легне сам.

— Добре. А как мина репетицията?

— Репетицията мина доста добре, струва ми се, но предварителното представление нямаше успех. След това работихме още един час на сцена, после се прибрах право вкъщи. Ти как си?

— Чудесно. С нетърпение очаквам утрешния ден, когато ще излезем с Роузи.

— И тя е нетърпелива.

— Добре, хайде легнете си.

Така, помисли си той. Да видим сега. Събота, първи октомври. Да, правилно. След осем часа ще са минали две денонощия, откакто съм в града. Имам сключена сделка за „Светът в действие“, разполагам с парите за изплащането на данъците. Запознах се с Лари Лангли, с брат му Уолт и с Адолф Замлок и пак ще се срещнем в десет часа сутринта. Посетих офиса на Барагари и Джесика обеща да му каже да ми се обади, но досега не се е обадил. Отидох да видя децата. Заведох майка им в „Ел Мороко“. Зак пристигна в града и ми се обади, след като не се бяхме виждали двайсет години. Док Леви ми извади един развален зъб. Хенри Хайам ми телефонира да ми каже, че Джак Блум иска да купи „Странниците“. Разходихме се със Зак до Бауъри, където баща ми се е разхождал през хиляда деветстотин и пета година. Зак изпя една песен. Двамата се надбягвахме на улицата и аз го изпреварих. Ходихме в Китайския квартал. Там открихме един ресторант. Дойде един писател, с когото се познавах едно време. Присъединихме се към неговата компания и аз се запознах с дъщерята на един голям писател. Върнах се в хотела, легнах си, събудих се след пет минути, Лора се обади, че на сина ни му прилошало, поговорих си с него, той е добре. „Янкис“ имат две победи, „Доджърс“ една. След двайсет години отново се върнах в „Грейт Нодън“. Бърт, пиколото, все още е тук, външно не се е променил и се държи по същия начин, но не е същият. Не написах кратък разказ. Не написах стихотворение. Не написах нищо — само няколко писма. Обадих се на Ленард Лайънс и той ме свърза с един посредник по закупуване на билети, който поиска твърде голяма сума за билети за утрешния мач. Челюстта ме наболява. Не мога да спя. Като дете очаквах нетърпеливо този момент на ведрост и спокойствие, ето го най-сетне и не бих се съгласил да си разменим местата с никого на този свят, жив или мъртъв.