Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Може ли да ги извадим всички наведнъж? – попита Анабел – Да ги видим заедно, вместо една по една?

Тя подскачаше от крак на крак и напомняше на Кат за дъщерите й в сладоледен салон.

— Хайде – каза Кат, като усещаше как тръпката на неповторимия и невероятен момент пронизва въздуха.

Отвори следващата кутия. Вътре лежеше копринена следобедна рокля в тъмносиньо, която наподобяваше линиите на прочутия „Бар Сют“. След това вълнен костюм, чието сако бе прибрано с пояс, за да се подчертае извивката на талията. Но видът на полата накара дъха на Кат да секне – тя се спускаше на каскади, за да разкрие, зад бяло-черните веревни карета, подплънки и конструкция, удивителни шестнайсет клина, образуващи съвършена парабола.

— Как ли се е въртяла – каза замечтано Анабел.

Кат погали полата:

— Представи си да присъстваш през 1947 година на дефилето.

— Сигурно е било сякаш… – Анабел търсеше подходящото сравнение. – Сякаш модната седмица в Париж се провежда тук, вместо във Франция.

Кат се засмя:

— Нещо такова. Целият четвърти етаж на магазина бил преобразен в парижки салон, така че моделите се разхождали около масите, вместо върху издигнат подиум, облечени в дрехи на Пакен, Баленсиага и Маги Руф. И тези четири на Диор.

Анабел затвори очи и Кат знаеше, че се опитва да си представи спектакъла. Вероятно би изглеждало маловажно за съвременните хора, но за австралийците, които никога преди не били виждали подобно нещо, било потресаващо.

— Продължавай – подтикна я Анабел.

— Е – каза Кат, като затвори очи и се опита да си припомни всичко, което знаеше за дефилетата – стените били украсени с огромни фотографии на манекенки, които носели дрехите в Париж – всичко се правело в името на модата. Красива мода, невъобразима дотогава мода – полите били десет-дванайсет сантиметра по-дълги от всичко, продавано някога в Австралия. Дейвид Джоунс провеждал по две представления на ден в продължение на две седмици, с по осемстотин зрители на всяко – всички места били продадени много преди това. Неочаквано и невероятно – австралийките имали дрехи направо от Франция, и то за същия сезон. Нищо не ги отличавало от парижанките.

Анабел въздъхна развълнувано, след това отвори очи, приближи се към черната коктейлна рокля и посочи талията.

— Много е тясна.

— Помня, някъде четох, че талиите на манекенките трябвало да бъдат между четиресет и шест и петдесет сантиметра. – каза Кат.

— Петдесет сантиметра! – изуми се Анабел. – Сигурно са гладували.

— Французите наистина са гладували през по-голямата част от 40-те. Париж още е бил на военни дажби през 1947 година. Сигурна съм, че манекенките биха предпочели да имат храна, вместо петдесетсантиметрови талии.