За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава VIII
За обвиненията при различните управления
В Рим било позволено един гражданин да обвинява друг. Това отговаряло на духа на републиката, където от всеки гражданин се изисква безгранично усърдие в името на общественото благо; където всеки гражданин трябва да усеща в ръцете си всички права на своето отечество. При императорите продължили да следват правилата на републиката; и скоро това предизвикало появата на една пагубна порода хора — доносници. Всеки, който имал големи способности и големи пороци, низка душа и честолюбив ум, търсел престъпник, осъждането на който е можело да хареса на господаря; това бил пътят към почестите и богатството — нещо, което у нас е невъзможно.
Сега ние имаме един чудесен закон; това е законът който изисква господарят, чието задължение е да бди за изпълнение на законите, да назначава специален чиновник във всеки съд, който от негово име да следи за всички престъпления; по такъв начин функцията на доносника у нас е непозната; а ако общественият обвинител бъде подозрян в злоупотреба със своята длъжност, ще го задължат да каже името на човека, който му е направил донос.
Според законите на Платон ония, които не уведомяват властта за някое престъпление или не й оказват съдействие, подлежат на наказание. В наше време тази мярка е неуместна. Обществената власт бди за гражданите; тя действува и те са спокойни.
Глава IX
За строгостта
на наказанията при различните управления
Строгостта на наказанията е по-подходяща за деспотическото управление, чийто принцип е страхът, отколкото за монархията и републиката, чиито двигатели са честта и добродетелта.
В умерените държави любовта към отечеството, срамът и страхът от порицание представляват задържащи причини, които биха могли да възпрат немалко престъпления. Най-голямото наказание за извършването на лоша постъпка там е да бъдеш уличен в тая постъпка. Ето защо гражданските закони могат лесно да поправят поведението на хората и те не се нуждаят от такава строгост.
В тия държави добрият законодател не се грижи толкова за наказанията за престъпления, колкото за предотвратяването на тия престъпления; той се старае не да изтезава хората, а да подобрява нравите.
Китайските писатели постоянно са отбелязвали, че засилването на мъченията в тяхната империя означава приближаването на преврат; увеличаването на наказанията чрез измъчване върви заедно с упадъка на нравите.
Не е трудно да се докаже, че във всички или почти във всички европейски държави наказанията са се увеличавали или намалявали в зависимост от това, доколко са се отдалечавали от свободата или са се приближавали до нея.
В деспотическите страни хората са така нещастни, че те повече се страхуват от смъртта, отколкото скъпят живота си; затова наказанията там са по-сурови. В умерените държави хората повече скъпят живота си и по-малко се страхуват от смъртта; затова там са достатъчни наказанията, които просто отнемат живота.
Много щастливите и много нещастните са еднакво склонни към жестокости; свидетелство за това са монасите и завоевателите. Само в посредствеността и при смесването на щастие с нещастие може да има кротост и състрадание.
Онова, което виждаме у отделните хора, може да се види и у различните народи. Еднаква е жестокостта сред народи диви, които водят много суров живот, и сред народи с деспотическо управление, където един човек е прекалено разглезен от съдбата, а всички останали — тежко оскърбени от нея. Кротостта царува само в държави с умерено управление.
Когато четем в историята за жестоките наказания на султаните, ние с душевна болка мислим за пороците на човешката природа.
В умерените управления добрият законодател може да използува всичко, за да определи наказанието. Не е ли чудно, че в Спарта едно от главните наказания се състояло в забраната да предоставяш за известно време жена си на друг; да получаваш за известно време жената на друг; да стоиш в къщи, заобиколен само от девственици? С една дума, всичко, което законът нарича наказание, действително е наказание.
Глава X
За старинните френски закони