Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

— Анн, ти говориш, без да млъкнеш десет минути, гледай по часовника — прекъсна я Марила. — Сега, само от любопитство виж дали можеш да си държиш езика зад зъбите също толкова време.

Анн задържа езика си, както й се каза. Но после до края на седмицата говори за пикника и мисли за пикника, и сънува пикника. В събота валя и тя се докара до такова състояние от страх да не би дъждът да продължи чак до сряда, че Марила я накара да ушие още едно каре за успокояване на нервите.

В неделя, на връщане от църквата, Анн довери на Марила, че я побили студени тръпки, когато свещеникът съобщил за пикника от амвона.

— Такива тръпки ме полазиха нагоре-надолу по гърба, Марила! Струва ми се, дотогава вътрешно не съм вярвала, че наистина ще има пикник. Без да искам, бях се страхувала, че само съм си го въобразявала. Но когато свещеникът казва нещо от амвона, трябва да му се вярва.

— Ти твърде много се увличаш от всичко, Анн — въздъхна Марила. — Страх ме е, че те чакат множество разочарования в живота.

— О, Марила, в чакането да се сбъднат неща се крие половината удоволствие от тях — възкликна Анн. — Може да не се сбъднат тези неща, но нищо не може да ти попречи на удоволствието да чакаш сбъдването им: Госпожа Линд казва: „Блажени са онези, които не очакват нищо, защото няма да бъдат разочаровани.“ Но аз мисля, че ще е по-лошо да не очакваш нищо, отколкото да бъдеш разочарован.