![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Поглежда на другата страна и вижда дървената преграда — равнодушна и безлична, посипана със сняг.
Там няма никой.
— Чу ли това? — Елин се обръща към Уил. — Прозвуча така, сякаш зад нас има някой.
— Не.
Тя долавя раздразнението в тона му и не казва нищо повече. Двамата седят и неловко мълчат. Елин усеща как мехурчетата се блъскат в тялото й.
Сега от Уил се излъчва напрежение, тялото му е сковано до нейното.
Елин се упреква. Развали всичко. Отново. Трябваше да се забавляват и да се отпуснат, а Елин го превърна в нещо неловко. Винаги е имала тази способност да прекъсва хубавите моменти, да разваля нещата.
Майка й казваше, че това е от страх да не показва чувства, които не й е удобно да изрази, и да не изгуби контрол върху тях. „Правиш го на рождените дни на хората. Не мисля, че ги разваляш нарочно, но винаги нещо се обърква. Или ще се спънеш и ще паднеш, или ще разлееш напитка. Веднъж, на рождения ден на Айзак, изяде толкова много торта, че повърна върху роклята си.“
След няколко минути Уил става. По кожата му са полепнали малки мехурчета.
— Виж, ти беше права — троснато казва той. — Тази идея вероятно не беше добра — Уил не я поглежда в очите. — Ще отида да пробвам другия басейн. Искаш ли първо да те изпратя до стаята?
— Не, няма проблем. Ще се видим в стаята — гласът й е някак тънък, не харесва необичайната хладина в говоренето и тона му.
Уил излиза от водата. Елин също излиза и се отправя към вътрешния басейн, след няколко секунди отново трепери. Пронизващият вятър отнася останалата от водата топлина.
Елин изминава няколко метра и се поколебава. Стигнала е до разклон. Дъсчената пътека води в две посоки — право напред към спа центъра, откъдето дойдоха с Уил, и наляво, към малък квадрат вода.
Струва й се любопитно, че това е единственият басейн, който не вдига пара. Повърхността на водата отразява светлините на тавана — тъмен, матов, заскрежен блясък.
Лед.
Елин тръгва към него и спира на няколко крачки от ръба. Широк е едва метър и отстрани излиза малка стълба.
Вир за гмуркане.
Елин не е виждала такъв от години. Последният път беше, когато ходи на екскурзия през уикенда в Корнуол с Лори и майка й, в занемарен крайбрежен хотел близо до Нюкий. Вирът за гмуркане там беше още по-малък, като кладенец. Елин и Лори се осмелиха да скочат. „Ще го направя, ако и ти го направиш.“
Тя се вглежда във водата и я обзема страх също както тогава — от тясното пространство. Ще охлузиш кожата си, докато скачаш, ако не прибереш ръце плътно до тялото си.
Има обаче една голяма разлика. Тогава Елин скочи. Направи го, защото Лори я предизвика. Защото искаше да докаже на себе си, че може.
Но това беше, преди да умре Сам. Преди всичко да се промени.
Елин се готви да тръгне, когато усеща нечие присъствие зад гърба си. Сигурно е Уил.
— Погледнах, но се уплаших. Защо ти не скочиш вместо мен?
Няма отговор. Нито смях. Няма ръка на рамото й.
Елин чува дишане и тихо тупкане на крака по дъските и се смразява.
Не е Уил, осъзнава тя и стомахът й болезнено се свива.
Обръща се, но изведнъж усеща натиск върху гърба си, внезапна сила, която я бута с плътен натиск.
Сърцето й прескача един удар.
Елин се накланя напред, вкопчва пръстите на краката си в пода и се опитва да запази равновесие, но дъските са хлъзгави от снега и леда.
Тя изтегля назад тежестта на тялото и се опитва да се хване за нещо, но наблизо няма нищо. Ръцете й се размахват безполезно във въздуха.
Всичко свършва за секунди. Елин полита надолу и разбива с трясък тънкия пласт лед на повърхността.
33
Няма време да извика. Ледената вода я поглъща. Белите й дробове се свиват в два стиснати юмрука. Ушите й пламват и устата и очите й се пълнят с вода.
Елин потъва.
Потъва все по-надълбоко.
Мъчи се да отвори очи, но водата е тъмна. Дробовете й се свиват, парализирани от шока.
Започни да се движиш. Направи нещо!
Елин размахва крака и ръце и започва да гребе. Движението надолу веднага я обръща и тя се отправя нагоре.
Главата й най-после изскача над повърхността и Елин се мъчи да си поеме дъх.
Добира се до стълбата, увива ръка около леденостудения метал и се издърпва върху най-близкото стъпало. Краката й са вцепенени и се плъзгат на всяка стъпка.
Няма време да погледне нагоре и да види дали онзи, който я блъсна, все още е там и какво може да направи. Инстинктите й са се задействали — трябва да излезе от водата.
Рефренът е познат — същите думи, които си повтаряше отново и отново преди една година, докато се мъчеше да се измъкне от пещерата, след като Хейлър я сграбчи и я удари, когато тя реши да избяга от прииждащия прилив.
Трябва да излезе от водата. Трябва да излезе от водата.
Елин изкачва стълбата и хуква на автопилот към главния басейн.
— Уил! — изкрещява тя и спира на пътеката вляво от басейна.
Не вижда нищо. По повърхността на водата на дрипави облаци се вият талази гореща пара.
— Уил, къде си?
Порив на вятъра разчиства парата. Млади мъж и жена стоят в края на басейна и я гледат, но Елин не им обръща внимание.
Тя съзира Уил, който върви по ръба на басейна и идва към нея.
— Какво има?
— Някой ме бутна във вира за гмуркане — гласът й прозвучава някак отдалече, странно. — Отначало помислих, че си ти, а после… — думите засядат в гърлото й. — Някой ме блъсна вътре.
Уил спира изведнъж и се поклаща на пети.
— Сигурна ли си? Дъските са хлъзгави от снега, може да си се подхлъзнала.
Елин примигва. Думите рикошират в нея и всяка звучи като предателство. Уил наистина ли се съмнява в нея? Наистина ли поставя под съмнение случилото се?
— Не — хладно отговаря тя, в очите й парят сълзи. — Някой ме блъсна нарочно. Опита се да ме уплаши.