![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
— Виж какво, Джон — професорът изглеждаше наскърбен. — Закъсахме я.
— Много хубаво.
— Маделин успя да синтезира ДНК. В действителност се образуваха клетки.
— Трябва да се гордееш с нея.
— Отделни клетки. Обаче не могат да живеят повече от няколко минути.
— Значи имате късмет. Ако живееха по-дълго, щяха да бъдат под контрола на машината.
— Как?
— Не знам как. Едва ли обаче щяха да ни бъдат приятели.
— Една-едничка клетка не може да причини голямо зло. — Джуди никога не бе чувала професора да моли така открито. — Моля те, ела.
Флеминг упорито сви устни.
— Хайде, Джон. — Джуди се обърна към него: — Или се страхуваш, че ще те ухапят?
Флеминг се прегърби и тръгна с професора. Джуди отида направо в кабинета на Куодринг и докладва.
— А! — рече Куодринг. — Нещата се изясняват. Къде е той сега?
Позвъниха в компютърната зала, но Бриджър току-що беше излязъл.
— Кажете на момчетата от охраната да го намерят и проследят — нареди Куодринг на дежурния. — Обаче той не бива да ги види.
— Слушам, сър! — Дежурният се завъртя на стола си към телефонната уредба.
— Кой патрулира покрай скалите?
— Секция Б, сър.
— Кажете им да наблюдават пътеката към вълнолома.
— Да го спрат ли?
— Не. Нека го оставят да излезе в залива, ако иска, и да ни уведомят. — Куодринг се обърна към Джуди: — Приятелят му се обади днес по телефона. Трябва да е нещо спешно, за да рискуват така.
— Защо?
— Може би сключват някаква сделка. Ние, разбира се, подслушахме разговора. Водиха го изключително предпазливо, но споменаха нещо за новия маршрут.
Джуди вдигна рамене. Това не й говореше нищо. Куодринг изчака дежурният да телефонира на ефрейтора от охраната и да излезе, за да предаде съобщението на командира на секция Б. След това заведе Джуди до една карта на стената.
— Старият маршрут беше през острова. Бриджър е могъл да изнася документите и да ги трупа там, без да се налага да минава през проверката на портала. При нужда яхтата ги е прибирала. Вероятно някои от колегите на Кауфман са добри моряци; успешно са закотвяли яхтата и са изпращали лодка до острова, за да се срещат с Бриджър.
— Бялата яхта ли?
— Същата, която сте видели.
— Значи затова?…
Беше минало доста време след онези изстрели край скалите, но случката изплува съвсем ясно в паметта й, докато гледаше картата.
— На Кауфман му е бил необходим някой, който да предупреждава Бриджър и да поддържа връзка с яхтата. За целта той е използувал шофьора си, който, от своя страна, е използувал колата.
— И стреля по мен?
— Сигурно е бил той. Постъпил е глупаво, но мисля, че е смятал да изхвърли трупа в морето.
Джуди усети как се вцепенява от студ под дебелия си пуловер.
— А новият маршрут?
— Заради времето и заради нас сега те не могат да стигнат до острова с яхтата. Както сте открили, Бриджър все още го използува за скривалище, но сега ще трябва да върне всичко обратно и да го измъкне през централния вход, което е по-рисковано.
Джуди се взря навън в студената привечер, която се спускаше след топлия ден. От тъмнеещия тревист нос стърчаха черните силуети на сградите в научноизследователския сектор. Прозорците на някои от бунгалата светеха, а над тях огромната арка на небето започваше да избледнява и да се губи. Там някъде Доней работеше всеотдайно в една сутеренна зала, без да подозира последствията от работата си. Там някъде Флеминг водеше с Рейнхарт спор за бъдещето. А някъде сам, нещастен и вероятно треперещ от стаен страх, Бриджър се преобличаше в непромокаеми дрехи, рибарски пуловер и гумени ботуши, за да излезе навън в нощта.
— Няма да е зле да си сложите по-дебели дрехи — каза Куодринг. — И аз отивам там.
В лабораторията на Доней беше топло. Лампите и апаратурата работеха от седмици и температурата се повишаваше бавно независимо от климатичната инсталация.
— Мирише ми на биолог — рече Флеминг, когато двамата с професора влязоха вътре. Доней надзърташе през окуляра на един микроскоп. Тя разсеяно вдигна поглед.
— Здравейте, доктор Флеминг. — Говореше тъй, сякаш той просто бе излязъл да изпие чаша чай. — Боя се, че малко прилича на магьосническо свърталище.
— Нещо ново в бульона? — попита Рейнхарт.
— Току-що приготвихме ново количество. Искате ли да погледнете? — Микроскопът бе свързан с електронен монитор. — Можете да наблюдавате екрана, ако се случи нещо.
— От новата култура ли да взема? — попита един от асистентите й, докато поставяше иглата на една спринцовка за подкожни инжекции.