Родова книга

— Достоен за венец е само този, чиято мисъл е способна прекрасно бъдеще да сътворява.

При тези думи с ръка докосва девата рамото на юношата. Той се отпуска на коляно пред нея. И на главата му тя слага венец красив, изплетен от треви уханни и от ръката на девица. После три пъти прокарва своята дясна ръка по косите на увенчания, а с лявата го привлича леко към себе си. После дава знак и юношата се изправя. Слиза девицата от хълмчето, като главата си в покорност скланя тя едва.

В този момент към венценосецът, над всички извисен, върви бащата на юношата, от цялото семейство съпроводен. Към хълма приближил и спрял почтително, изчакал пауза и после заговорил бащата, обрънал към сина си своя взор:

— Кой си ти, чиято мисъл е способна да сътворява?

Дал юношата отговор:

— Аз съм твой син и на Твореца син.

— Венецът който те увенча, предвестник е на мисия велика. Какво ще правиш ти, носещ венеца, когато имаш над своето пространство власт?

— Прекрасно бъдеще ще сътворя.

— Отде ще вземеш сили и вдъхновение, мой сине и на Твореца венценосен син?

— От Любовта.

— На Любовта енергията е спосбна по цялата Вселена да блуждае. Как ще успееш да видиш ти, на любовта вселенска отражението тук на Земята?

— Има една девойка, татко, и за мене тя е отражение на любовта вселенска на Земята, — при тези думи се спуснал юношата към девойката, взел я за ръката и я повел на хълма.

Те гледали ръка за ръка, как две семейства сливат се в едно по групи, и се прегръщат и шегуват и се смеят, и малките деца, и старците. Стихнало всичко пак, когато юношата вдигнал ръка и възвестил:

— Благодаря на всички вас, които чуха ме. За сътворението на ново пространство ви разказа моята душа. Благодаря на всички, които са познали енергията на Любовта. С мечта помисленото от душата нека порасне с кълнче от земята!

Тези слова в движение радостно увлекли хората наоколо стоящи. И с гордост, и с радост, и с трепет велик в земята хората садили и семената и фиданките. Всеки садял само една фиданка в мястото, където юношата е показал, излагайки своя проект. Онези, които нямали място показано, по края вървели на предварително определения участък и с хороводна песен в земята хвърляли семена, със себе си донесени.

Само след няколко минути била създадена прекрасната градина — сътворено от мечта пространство.

И всички хора отстъпили извън чертите на участъка. Само двете семейства хълмчето обкръжили, където той и тя стояли влюбени.

Паднали капки дъжд на земята. Необикновен и кратък бил този дъжд — сякаш сълзи на умиление и радост проронили очите на Създателя и осветили сътвореното от Негови деца пространство най-прекрасно.

Какво ли може да бъде по-мило за родителите от чудесното творение на собствените им деца?

Пак юношата венценосен вдигнал ръката си и сред тишина изрекъл:

— Човеку дадените от Твореца твари, нека живеят в дружба между нас.