Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Хаджи Георги Бързанов, потомък на македонски преселници в Говедарци, е изкупил много гори и пасища в Лакатишка Рила от западнали турци, някои от които вече се тъкмели да се изселват в Цариград. Подир Кримската война той е бил за известно време коджабашия (кмет) на Говедарци. Имал и големи връзки с видни турци в Самоков. От тях е изкупил местността „Бостанджилница“ в Лакатишка Рила, с граници от Рибни дол до Рельовската планина. Двамина от синовете му, близнаци, изградили егреци нагоре по рекичката Лакатица, срещу тучни просторни ливади, от които се открива чудна гледка през широкия отвор на долината към насрещното алпийско било и отвъдния рилски първенец. Местността и сега носи името „Бързанови егреци“.
В географската номенклатура на Рила са останали няколко спомена от владенията и на хаджи Мано Шипочански в Искровете, ала най-любопитният от тях е свързан с местността „Мусино“ странье. „У Хаджимановото, на Мусина странье“, казват днешните искровци, когато говорят за южния склон на Тънкия рид. Полегатата пътечка се спуска от тоя рид надолу към Плочите на Леви Искър и по нея доскоро се източваха поклонниците към Рилския манастир, през Кобилино бранище и Сухото езеро. Някога целият южен скат на рида е принадлежал на хаджи Мано. В долния край на пътечката, някъде към Плочите, е имало турска бачия. Овчарят се наричал Мустафа. Съкратено, името се превърнало в Муса и тъй цялата местност под пътечката, към страната на бачията, започва да се нарича „на Мусино странье“. В местния изговор часта над пътечката се зове „у говедарското, над Мусино странье“. Днес същата пътечка попада в охранителната вододайна зона и се използува само от бракониери с въдичарски пръти; и от говедарите, тръгнали да дирят загубено добиче…
Българите джелепи, закупили големи дялове от някогашната Пашаница подир Кримската война, са направили много по-сполучлива сделка от евреите, които стават маданджии. Докато рътовете остават и горите едреят от година в година, маданите едва кретат и почват да се рушат. Не помага и модерната пещ на Ариевци. Броят на действуващите мадани намалява от дванадесет на десет, сетне още два престават да работят. Сарафската къща на Арие е изправена пред фалит поради ниската цена на желязото. За да се предотврати катастрофата, са нужни много молби пред влиятелни лица в Цариград, които задължават корабостроителницата да приема самоковското желязо по наднормени цени до окончателното изпълнение на договорните количества. Спасени от разруха, Ариевци оставят двойния мадан на Хюсреф паша край Черни Искър да се срути. По-късно, вече подир Освобождението, те продават терена „за една дреболия“.
Западането на новите маданджии в долината на Черни Искър не се отразява върху поминъка на местното население, навлязло със страстта на нови собственици в скотовъдството и земеделието. Благоденствието на искровци се утроява в две десетилетия подир премахването на ангарията. Дори ковачниците вече нямат особено значение за техния стопански живот, макар мнозина да се изхранват чрез тоя занаят. Благосъстоянието на искровци се дължи на скотовъдството. То се отразява и във „вергията“ или данъка на глава от населението в Искровете и в някои съседни селца. Само пет години преди Освобождението вергията в петте искровски села е възлизала на 25 гроша срещу 18 гроша в някога заможното кираджийско село Продановци и 12 гроша в други, още по-западнали селца.
Сравненията са трудни поради липсата на точни данни. Запазен е и един списък за броя на добитъка в някои самоковски села към 1847/1848 година или в навечерието на премахването на ангарията, разполагаме и с по-точни данни за броя на овцете и козите в Искровете през 1875 година. Сравнението показва, че броят на дребния рогат добитък се е почти удвоил през този период от кръгло три десетилетия. Към 1875 година общият брой на овцете и козите в петте искровски села възлиза на 6 501 брави при едно население от 722 жители. Това прави средно по девет овце и кози на глава! Благоденствието е безспорно. Никога преди или след Освобождението в Искровете не е имало толкова много овце и кози, както към 1875 година. Защото тогава на всяка къща с пет-шест души в домакинството се пада едно овче и козе стадо от над петдесет брави. Обяснението е просто — скотовъдството става комай единственият поминък на искровци след западането на рударството. Те още не са станали господари на горите, а и земеделието им е недостатъчно развито.