Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Глава VI
Свободата и войните
I
Със слънцето в първия ден от новата 1878 година и свободата изгрява в Искровете. Цели четири дни искровци се криели като лалугери в къщурките си и чакали да се завърнат крадливите черкези, за да подирят своя убит другар. Никой не дръзвал да отиде на пазар в Самоков. В града станували войските на шестима дивизионни паши под общото командуване на Осман Черкез. Тридесетхилядната турска армия била заела позиции в околностите, от двете страни на Искъра: пехотата се загнездила в продановския рид, артилерията — по Ридо и доспейските височини. На 28 декември 1877 година в далечината се задали първите руски части. Всички очаквали кръвопролитен бой.
Ала главнокомандуващият Осман Черкез бил на друго мнение. Той проводил своя делегация от офицери в щаба на руснаците с привидната цел да се договори за опазването на Самоков от разрушение, но побързал тайно да изтегли войските си от града. Това станало през нощта на 29 срещу 30 декември. В утрото на тоя предпоследен ден от годината край града пристигнал целият пеши тамбовски полк, отряд казашки кавалеристи и една конна батарея. С хляб и сол по стар български обичай старейшините на града излезли да посрещнат генерал-лейтенант Николай Велеяминов и офицерите от щаба на неговата 31-ва пехотна дивизия. Срещата станала при Челикхането.
Докато генерал Велеяминов разговарял с владиката, равина и мюфтията, една казашка част навлязла в града и веднага завзела конака, казармите и складовете за храни. Във всяка къща били настанени по няколко пехотинци и казашки конници. Майор Рязански станал градоначалник на Самоков. В града царял пълен хаос. Турските големци бягали към Костенец, подир войските на Осман Черкез, пътищата били задръстени от катурнати коли, навред шетали новоизпечени български комити. Някои измежду българите в града почнали да грабят складовете, а часовоите нарочно си затваряли очите. Те били благосклонни към „братушките“.
В тоя пръв ден на свободен живот в Самоков за началник на селцата в околията бил назначен Шогурин и по негово нареждане още на следното утро една казашка кавалерийска част потеглила към Искровете. Снегът хриптял под копитата на конете, а и казаците били весели момчета. „Има турек?“ — питали те от гърбовете на запотените си коне в едно селце подир друго. „Няма, няма турци!“ — отвръщали искровци иззад плетищата. После се престрашили и излезли да пируват ведно с братушките, защото първата грижа на казаците във всяко село била да проверяват дали няма скрити турци в кръчмите — зад тезгяха, под масите и в самите бъчви. Тъй започнали новогодишните тържества. А залежи ли известно време, дори оцетът в Искровете се превръща в хубаво вино…
В Говедарци казаците отворили кръчмата на Николай Бързанов, сетне насъбрали старейшините на селото, а те повикали гайдарите и веселбата започнала с хоро на момите и невестите. Въодушевили се и старейшините, затупали калпаци в пода и всеки се хванал до гиздава мома. Ала казаците се стъписали — перчем от три плитки стърчал върху гладко обръснатата глава на всеки старейшина и наперено се клатушкал при играта. Тая искровска мода не харесвала на братушките. И когато не помогнали увещанията, помогнало изпитото вино: те наскачали, подгонили старейшините и почнали да им стрижат перчемите. Настанал общ смях. Най се радвали бабичките, на които било омръзнало всяка заран да вчесват петльовите пера на своите дядовци. Пък и старейшините скоро решили, че свободата струва колкото един перчем!
Като преминали първите весели дни, искровци се заели някак по-осезателно да вкусят плодовете на свободата. Първата им грижа била да разрушат видните и маданите. Те не оставили камък върху камък от някогашния Чифте мадан на Хюсреф паша, отмъквайки материала за градеж на нови жилища. Съборили и корубите на проклетите мадани, доразрушили и затлачените вади. Сега вече нищо не им напомняло за ангарията.
Няколко години по-късно, когато Иречек тръгнал да обикаля страната с молив и бележник в ръка, само четири мадана действували в някогашния обширен самоковски санджак. Ала нито един мадански чук не огласял долината на Черни Искър. Свободата била погребала рударството.