Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
С други думи, след Кримската война евреите изместват турските бейове от долината на Черни Искър и стават господари както на маданите, така и на горите по склоновете на Пашаница и Лакатишка Рила. Но в оголените гори има широки тревисти поляни, годни за паша на добитъка. За тези поляни ламтят и българи овцевъди. И тъй почти две десетилетия преди Освобождението започва една подялба на обширните турски владения в Искровете между евреи и българи. Извън Дупнила, за което вече споменах, у евреите преминава и Дебелият рид, изправен на север от Говедарци между Черни Искър и рекичката Лакатица. Един от тях закупил и местността Дългата присойна между Мечкарица и Дупнила. Един друг рът между преките реки и Надарица, наречен Павловица, също минава в еврейски ръце. И още много други гористи рътове в Искровете.
Българи, предимно измежду богатите самоковски джелепи, също закупват обширни дялове от някогашната Пашаница. Искровци не са могли да гледат с безучастни очи как цели дялове от техните планини минават в чужди ръце. Поизоставили рударството, погледите им са били обърнати почти изцяло към горите и пашата. А общинските им мери са били много оскъдни. И като не са могли да съперничат с евреите и самоковските джелепи при изкупването на горите, те често са си служили с хитрини. Така в една тъмна нощ говедарчани скришом отиват в Павловица, станала отколе еврейско владение, и преместват граничните камъни два километра навътре в гората, която била съседна с общинското сечище. Собствениците не узнали за своеволието, пък и не познавали достатъчно добре границите на владението си. Подир Освобождението те продали останалата част от Павловица на доспеймахленци. Продали я срещу заплащане в брой. И то доста скъпичко, както твърдят днешните доспеймахленци, та дедите им да заплатят и онзи дял от Павловица, който бил обсебен от говедарчани…
Трима българи джелепи, и тримата хаджии, преселници в Самоков от околните селца, станали тесни за славата и богатствата им, са оставили имената си върху отделни рътове на Пашаница именно през този период на упадък в рударството и преминаването на маданите от турски в еврейски ръце. Тези трима джелепи са хаджи Стамен, хаджи Мано Шипочански и хаджи Георги Бързанов от Говедарци. Хаджи Стамен, който бил едър, кьосав човек и почти неграмотен, купил прекрасната гора Борнатица в Лакатишка Рила, запазена и до днес като един от най-чистите лесове в цялата планина. За опазването на тая гора от брадвите на секачите е допринесъл и синът на хаджи Стамен, някога виден самоковски лекар. Борнатица е спадала към малкото гори, останали недостъпни за маданските кюмюрджии.
Хаджи Мано, другият горски владетел, бил корав селянин от Шипочане, който не рачил да захвърли дънестите потури като преселник в Самоков и с тях дочакал Освобождението въпреки грамадното си богатство. Когато е изкупвал рътовете по северните склонове на Пашаница, те са били почти обезлесени от кюмюрджиите. Гората е била съвсем млада и без стойност. Далече по-голяма примамка за тоя джелепин са представлявали обширните пасища по оголените седловини и чалове. И той плаща щедро за тях на турците. Закупил южния скат на Тънкия рид, както се нарича седловинната част на билото между Средонос и Будачкия камък, закупил и местността около Преслапа над Говедарци, между Селска и Юрушка реки, закупил и обширните пасбища под Мечитите, край днешната скиорска хижа.
Тези владения на хаджи Мано Шипочански изглеждат незначителни в сравнение с обширните гори и дълги ридове, които е притежавал в горния край на долината. Цялата планина от Черни Искър между Гьолечица и Вада и нагоре към билото между преките реки и Урдина река, включително Купените и Ловница, Елени връх и Мальовица, е принадлежала на тоя джелепин. Неговите владения са се простирали и на север от Черни Искър, като са включвали и рида Зекирица в частта между Дупнила и Вада. Местността „Вада“ на свой ред е принадлежала на друг самоковски джелепин от рода на Хаджитоневи. Самоковските чорбаджии са отдавали пашата под наем най-вече на панагюрски джелепи, защото искровци имали своя общинска мера.