Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сторм дори успя да задреме на седлото един-два пъти и почти не усети как Грейди плъзна ръка около кръста й и я притисна по-плътно до себе си. Но той напълно съзнаваше колко добре приляга на ръцете му и колко малка и уязвима изглежда до мъжката му сила. Не бе изпитвал такова желание за покровителство, откакто Лятното небе загина. То го объркваше. „Нямам нужда от друга жена в живота си — смъмри се строго. — И особено пък от бяла, чиято независимост и инат са точно обратното на качествата, които ме възхищават у жената.“
Грейди простена, когато Сторм се извъртя насън, за да се намести още по-плътно в слабините му. Нямат ли край мъченията, които трябва да изтърпи заради Сторм Кенеди?
В неговото село, когато му се прииска жена — предимно от достъпните вдовици, той просто си избира и я взема след кратко ухажване или разговор.
Но тук, в света на белите, е различно. Тук мъжът трябва да се задоволява с проститутки или да се ожени. А Сторм бе последната, която би поискал за съпруга. Сигурно ще бъде ужасна майка за Малкия бизон. Или може би греши? Противоречивите чувства все още се бореха в него, когато достигнаха границите на парцела на Сторм. Изобщо не подозираха каква катастрофа ги очаква.
За Сторм първият сигнал за предстоящото нещастие дойде, когато Грейди дръпна поводите на Светкавица толкова рязко, че горкото животно се изправи на задните си крака и едва не ги хвърли от гърба си. Подскокът я събуди. Стресна се от потока грозни ругатни, изригващ от устата на Грейди.
— Как… Какво става? — запита прегракнало, като опитваше да се отърси от съня.
Лицето му бе изопнато в надигащ се гняв, устните му се разтегнаха и откриха зъбите в свирепа гримаса. Отначало Сторм помисли, че тя е причината за гнева му, но после проследи погледа му.
— Нощес си имала посещение — рече той остро.
Глухият му глас я изплаши.
— Мили боже, не!
Думите се изтръгнаха от гърлото й с мъчителен писък. Грейди бе спрял коня на около 30 метра от мястото, където бе построена къщичката й. Нищо не напомняше за уютната малка постройка, която бе оставила предишната вечер, освен овъглени дървета и димяща пепел. Сред горящия ад, унищожил дома й, беше оцеляла само опушената печка, с която толкова се гордееше.
Без да дочака помощта на Грейди, Сторм се плъзна от гърба на Светкавица. Тичаше, спъваше се, падаше, ставаше и пак тичаше. Грейди скочи на земята и я последва със свирепи ругатни. Сторм беше на няколко крачки от изгорялата къща, когато Грейди я настигна.
— Вече няма какво да правиш тук, мила — рече той, докато тя ридаеше на гърдите му.
— Отиде си всичко, което ми беше скъпо — задави се тя. — Всичките ми спомени от Бъди, нещата, които ми дадоха родителите ми за новия ни дом, сватбените ни подаръци, всичко. Как? Защо? Не разбирам. Какво искаше да кажеш с това „посещение“?
— Може би говорих прибързано. Да си оставила незагасен огън в огнището? — инстинктът му подсказваше, че огънят не е плъзнал сам, но не искаше да тревожи Сторм, докато не е напълно сигурен.
Все още объркана, Сторм поклати глава.
— Ами печката? Възможно ли е да си я оставила да гори?
— Не, ясно си спомням, че загасих огъня в огнището и печката беше студена, когато излязох. Сега какво ще правя? — простена тя неутешимо. — Останалите пари няма да ми стигнат, за да я построя наново.
Въздухът лютеше от острата миризма на овъглено дърво и тънки струйки синкав дим се издигаха над руините, което наведе Грейди на мисълта, че пожарът е започнал след полунощ в ранните часове на утрото и бързо е изгорил къщата. Подозрително, много подозрително, помисли си той, докато острите му очи изследваха мястото. И най-малката следа можеше да му подскаже какво е станало през нощта.
— Стой тук — рече Грейди и настани Сторм да седне отстрани, а той приближи до останките от къщата.
— Къде отиваш?
— Да потърся следи — промърмори Грейди през рамо. — Пожарът не е бил случаен. Смятам, че умишлено е бил предизвикан.
Стърчеше само една стена, безвъзвратно обгорена и готова да се срути при най-лек допир. Другите стени се бяха превърнали в купчина черни останки. От обзавеждането бяха оцелели единствено печката и няколко обгорени тенджери и парчета от глинени съдове. След бегъл поглед към купчината, Грейди насочи вниманието си към околността в непосредствена близост до къщата. Застана на колене и разгледа отпечатъците от копита в меката пръст. Издаде звук на задоволство, когато откри още. От дълбочината им във влажната почва Грейди отсъди, че ездачите са били доста по-тежки от Сторм. И със сигурност знаеше, че не са от подковите на Светкавица.