Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
След това откри доказателството, показващо категорично, че пожарът е бил умишлено предизвикан. Намери остатъците от груба факла, използвана за подпалването на къщата. Отнесе я при Сторм, с намерение да я прибере, за да я покаже на шерифа.
— Какво намери? — нетърпеливо запита Сторм. Тя още беше замаяна, неспособна докрай да осъзнае нещастието, което я бе сполетяло. Всичко ценно, което притежаваше, беше унищожено само в една злощастна нощ.
Грейди повдигна овъглената факла.
— Първо, следи, които не са нито от твоя, нито от моя кон и второ, факла, с която вероятно са предизвикали пожара.
— О, боже! — възкликна Сторм и падна на колене. Никога не се бе чувствала толкова самотна и съкрушена. Въпреки че бяха много деца в семейството и родителите й едва изкарваха прехраната си от каменистата земя в Мисури, тя винаги бе чувствала закрилата и обичта им. А и Бъди винаги бе готов да й помогне. — Кой би ми сторил такова нещо?
— Някой, който иска участъка ти — рече Грейди смръщено. — Но за проклятие не можем да докажем, че Нат Търнър е виновникът. — Той се замисли. — Винаги мога да изтръгна истината от него.
— Ако го сториш, ще те затворят за нападение — каза Сторм. — Какво ще правя? — толкова нещастно повтори тя, че пробуди у Грейди съвършено непознати чувства.
— Първо, ще те закарам в моята къща и ще ти направя горещо кафе. После ще се върна в града да поговоря с шерифа.
— Нищо ли не може да се спаси? — запита Сторм едва чуто.
— Нищо, Сторм. Съжалявам.
Настани я на седлото, скочи зад нея и насочи Светкавица към своя участък. Макар с нищо да не издаваше опасенията си, той подозираше, че ще намери и своята къща в подобно състояние. Който веднъж е извършил нещо толкова отвратително, не би се поколебал да го стори и втори път. Грейди знаеше, че Нат Търнър го мрази, задето му провали плановете, и то на няколко пъти. Ако къщата му беше още цяла, то е само защото Търнър се страхува от отмъщението му.
Най-лошите му предположения се оправдаха, когато наближи къщата и видя над нея да се извива дим. Сторм също го видя.
— О, не! И твоята ли! — Сълзите, едва сдържани досега, рукнаха с пълна сила по бузите й. Грейди заби пети в хълбоците на Светкавица и Сторм се наклони, за да не падне, когато жребецът полетя напред.
Грейди изкрещя от облекчение, като видя, че димът, забелязан отдалече, идва от една овъглена стена, а не от цялата къща, както очакваше. Другите стени бяха съвсем невредими. Като по чудо невнимателно захвърлената факла лежеше до обгорената стена, наполовина потопена в останала от скорошния дъжд локва. Явно подпалвачите не са изчакали достатъчно, за да видят пожара, факлата бе загаснала, след като бе обгорила една стена и повредила няколко плочи от покрива. Грейди видя, че тлеещият пламък е готов всеки миг да избухне в горящ ад и реагира светкавично.
Скочи на земята, намери в двора две празни ведра, грабна ги и се втурна към реката. Върна се след няколко минути и заля тлеещата стена. Пак отиде на реката за още вода! Сторм разбра какво е намислил и побърза да му се притече на помощ с големия чайник, който изнамери отнякъде. След няколко тура Грейди прецени, че от тлеещия огън не може да пламне пожар и сложи край на гасенето.
— Още някой и друг час и щеше да стане прекалено късно — рече той, докато оглеждаше нанесените щети. Освен изгорялата стена липсваше и част от покрива. За щастие, повредите бяха нищожни в сравнение с огромната загуба на Сторм. — Вятърът можеше да разпали тлеещите въглени и тогава и двамата щяхме да останем без покрив над главата. Нашите „приятели“, които и да са те, пипат доста грубо.
Сторм прекрачи прага на къщата, изпълнена с пушек. Уморените й очи гледаха безцелно обстановката. Не беше хубаво, колкото в нейната къща, нямаше кухненска печка и удобно легло. „Но поне е цяла“ — рече си тя примирено. Овъглената стена мрачно напомняше за собственото й нещастие и тя решително се отвърна от нея. Напук на тъжната загуба, все някак щеше да оцелее.
Студът в стаята пронизваше до кости, тя потръпна и се загърна по-плътно. Грейди забеляза това и приклекна до огнището да стъкне огън. Изчака го добре да се разгори и чак тогава се обърна. Сторм стърчеше в средата на стаята, все още твърде объркана.
— Ще направя кафе — предложи той. — Седни, Сторм. Безсмислено е да се притесняваш.