Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— О, мила, ти наистина знаеш как да подлудиш мъжа!
— Не, аз нямах предвид… Пусни ме. Не искам това. Искам…
— Знам какво точно искаш, скъпа, и ей сега ще ти го дам.
— Да се оженим с теб е чиста лудост — успя да изрече тя между целувката му.
С опитна лекота палтото й бе съблечено и пуснато на земята. Когато ловките му пръсти развързаха връзките на роклята й, разхлабиха корсета и погалиха голите й гърди, Сторм се разтрепери.
— Тялото ти не може да лъже — рече Грейди с победоносна нотка, в гласа, тъй като зърната й се втвърдиха под ласките му. Тогава устата му налапа розовото връхче и хищно го засмука. Сторм конвулсивно подскочи, горещата му уста предизвикваше в нея усещането, че се разтапя отвътре. Искаше да извика, да протестира, искаше да го спре. Вече имаше опит с този чудотворен дивак и знаеше, че любовта му е пагубна за душата, прекалено силна, за да бъде изпитвана. Чисто и просто — похот. След като невероятното привличане помежду им отмине, нищо няма да остане. Грейди не я обича, само я съжалява и изпитва чувство на отговорност към нея, а синът му се нуждае от майка.
— Не!
— Да!
Той я положи на леглото от кожи и одеяла, седна и се загледа в нея с присвити очи. В огнището гореше буен огън, стаята беше приятно затоплена, но нищо не можеше да се сравни с пламъка, изгарящ Грейди.
Той свлече роклята й. После свали и корсета, и ризата й.
— Никога няма да проумея защо белите жени носят толкова много дрехи — рече Грейди, докато сваляше чорапите и обувките от краката й. — Индианките са практични. И не изтезават телата си с тези инструменти за мъчения.
— Аз не съм индианка — успя да промълви Сторм.
— Не, не си. Кожата ти е прекалено нежна и бяла.
Голям кафяв пръст се протегна и очерта зигзагообразна линия по гърдите й чак до розовата пъпка. Много внимателно ръката му премина по тялото й. Ръцете му се плъзнаха по копринения й корем към бедрата, като ги разтвори и повдигна, за да може да ги целува по гладката кожа от вътрешната страна. После дръзката му уста проникна нагоре, към русите къдри между краката й. Когато езикът му докосна влажната цепка на женствеността и, Сторм изпищя уплашено.
— Недей! Не, моля те!
Грейди вдигна глава.
— Съпругът ти не те ли е любил така?
— Бъди никога не би сторил нещо толкова развратно. Не е редно. Това е… о…
Без да обръща внимание на протестите й. Грейди наведе глава, хвана бедрата й и я задържа на едно място, като продължаваше топлата целувка в тази най-интимна част от тялото й. Макар че цялата й същност се противопоставяше на тази крайна близост, Сторм се извиваше под ласките му, тялото й жадуваше още от опияняващите усещания, който той предизвикваше в нея.
— Моля те, спри не издържам.
— Вече си близо, скъпа — хрипливо промърмори Грейди. — Не се дърпай. Ще съм с теб докрай.
Нежното мъчение на неуморната му уста доведе Сторм до ръба на лудостта и сладките тласъци на възбуждащия му език превърнаха лудостта в екстаз. За няколко мига тя остана бездиханна, на границата между живота и смъртта, докато Грейди докосна с пръста си толкова чувствително място, че Сторм изкрещя в сладостна отмала.
Когато сърцето й се поуспокои, тя отвори очи и видя над себе си Грейди, който сваляше останалите си дрехи. Захвърли препаската си и застана до нея, великолепен в своята голота, олицетворение на всепобеждаващата мъжественост, бронзов до последния милиметър.
„Мили боже, желая го!“ — помисли тя със стряскаща яснота. Неоспоримият и ужасен факт, че той е единственият мъж, който я вълнува така разтърсващо, я плашеше. Тя гледаше агресивно гнездото къдрави черни косми и в нея се разля бавно упойваща топлина. На лицето му бе изписано трескаво желание, дълбоко и пронизващо.
— Харесва ли ти, Сторм? — въпросът му я стресна.
— Аз… да — отвърна тя, едва прокарвайки думите през гърлото си. Знаеше, че няма смисъл да лъже, очите й издаваха всичко.
— Доставяш ми голямо удоволствие. Когато съм вътре в теб, се чувствам като в рая.
Тя тихо простена, когато той легна отгоре й. Тялото й инстинктивно се притисна към неговото.