Обещанието на Тъндър

Сините очи на Грейди помрачняха и несдържаният му нрав бе готов да избухне.

— Имаш ли избор? Много добре знаеш, че за да изпълниш изискванията към заселниците, трябва да построиш нов дом. Ако обединим парцелите си, една къща ще е достатъчна. Пък и по някаква неясна причина се чувствам отговорен за теб.

— Не мога да живея с жестокостите, които ти приемаш. А и фактът, че си полуиндианец размирник, прави брака между нас невъзможен. Освен това не ме обичаш и…

— Какво общо има любовта, по дяволите? — дрезгаво запита Грейди. — Ожених се за Лятното небе по любов и ми я отнеха с един-единствен акт на насилие. Да обичаш и да загубиш любимия боли твърде много, за да го правим два пъти в един живот. Желая те и ако си честна към себе си, ще признаеш, че аз те направих истинска жена.

Сторм се изчерви при спомена за всички ония чудесни възбуждащи неща, които й бе правил и за желанието, с което бе отвръщала на ласките му. Безкрайните дълбини на страстта, които разкри в тялото й, я бяха слисали. Но това доказва само, намеси се разумът й, че тя е способна да изпитва страст. Пък и искаше този, за когото ще се омъжи, да изпитва към нея нещо повече от съжаление — ако изобщо някога се реши отново да сключи брак.

— И двамата сме били женени, и двамата сме обичали — бавно започна Сторм. — Сам признаваш, че нищо не излезе от това. Идваме от различни социални прослойки. Ти си индианец. Откакто те познавам, не съм чула от теб една добра дума за бялата раса. Защо си на нож с всички бели? Няма ли да си по-щастлив да живееш в резервата със сина си?

Грейди я изгледа и се извърна.

— Не знаеш нищо за мен. Баща ми е полуиндианец сиукс лакота. Майка му е дъщеря на вожд. Моята майка е дъщеря на плантатор от Юга. Аз съм само една четвърт индианец. Гордея се с индианската си кръв и с това, че толкова приличам на баща си. Що се отнася до бялата раса, с изключение на майка ми и нейния род, малцина от тях струват колкото един косъм от главата на Лятното небе, макар че я убиха.

Думите му я объркаха. Как ли всъщност е загинала Лятното небе?

— Аз съм бяла — напомни му Сторм.

— Напълно го съзнавам — сухо отсече Грейди. Изправи се рязко, дръпна я от стола и я притисна до коравата си гръд. — Но това никак не намалява необяснимото удоволствие да те прегръщам. Не съм го искал, но е така. Ако се съгласиш на този брак, най-малкото ще имаш някои изгоди. Най-вече сексуално задоволяване.

Той наведе глава и докосна с устни туптящата вдлъбнатина в основата на шията й, после издевателски се плъзна нагоре, за да я целуне продължително. Откъсна устни от нейните и я погледна изпитателно в очите.

— Ти решаваш скъпа. Ще се оженим ли или да те убеждавам още?

Сякаш вятър бе разпръснал мислите в главата на Сторм. Не можеше да говори смислено, когато здравото тяло на Грейди се притискаше в нейното. Той се подсмихна снизходително, докато се гушеше във врата й. Колко хубаво ухае тя! Парфюмът, който си слага, е с аромат на сушени цветя. А и на вкус е така приятна, мислеше си Грейди, докато я целуваше по скулите.

После изведнъж започналото като детска игра стана сериозно. Вече не му стигаше да я целува и да усеща вкуса й, искаше повече, много повече. Макар че бе объркана, Сторм усети точно мига, в който възбуждащите целувки на Грейди се превърнаха в груба, всеобхватна страст. Дръзките му ръце търсеха гърдите й, мачкаха нежните възвишения и стискаха връхчетата им през дрехата. После се спуснаха надолу, за да сграбчат задните й части, да я притиснат към твърдата издутина на слабините му. Сторм се задъха и се загърчи в напразните опити да се освободи. Прекалено късно осъзна грешката си.