Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сякаш мълния порази Грейди.
— Ти едва не загуби земята си. Струваше ли си да ме дразниш на такава цена? Женски работи! — той гневно поклати глава.
— Да си загубя земята? Не е възможно. Не разбирам какво говориш.
— Да, сигурно — нетърпеливо изръмжа Грейди. — Прекалено си пияна, за да разбираш каквото и да било.
— Не съм пияна! — очите й щяха да изхвръкнат при следващото хълцане.
— Сега няма да споря с теб, Сторм. Не си в състояние да осъзнаеш случилото се в тази стая, дори да ти го обясня дума по дума. Изморена си. Спи. Утре ще те откарам у дома и тогава ще поговорим:
На лицето й се изписа такова нещастно изражение, че почти му дожаля за нея. Почти, но не съвсем. След като я предупреди, че пуншът е силен, би трябвало да е по-предпазлива с него, а не да се налива напук.
Сторм се напрягаше да проникне в смисъла на странните думи на Грейди, но така и не успя. Нещо особено бучеше в главата й и стаята се въртеше. Сигурно незнайна болест я е повалила. Или пък е прекалено изморена, за да мисли логично. Във всеки случай, предложението на Грейди бе твърде изкусително — ако се наспи добре, ще е по-подготвена да се изправи срещу гнева му. „Тоя човек непрекъснато ли е ядосан?“ — питаше се унило, докато затваряше очи и се унасяше.
Равномерното повдигане и спадане на гърдите й подсказа на Грейди, че Сторм кротко спи, така и не осъзнала на каква опасност се бе изложила тази нощ. Нямаше да я жали на другия ден — щеше да й поднесе цялата истина за „приятеля“ й Нат Търнър и опитите, му да й вземе земята с измама. Но трябваше да реши какво ще прави с нея сега. Вярно, спеше си мирно и кротко, но вратата бе разбита и всеки можеше да се вмъкне и да й навреди. Той лесно разреши проблема, като нае стая на свое име и я пренесе там в леглото.
После се разположи на един стол и прекара в него остатъка от нощта. Гледаше я втренчено, сякаш се опитваше да вземе решение. „Какво отличава Сторм Кенеди от всички други жени, които познавам?“ — чудеше се той. Наистина ли тя е бурята, за която говореше Уакантанка, или той си въобразява разни неща само защото името й случайно означава буря? В сърцето си е сигурен, че няма вина за смъртта на мъжа й. Тогава защо се е нагърбил да я закриля? Защо я желае така неудържимо и изпитва по-скоро болка, отколкото удоволствие? И защо, след като само веднъж се е любил с нея, се изпълва с негодувание към всеки, който я докосне?
Нат Търнър изхвърча покрай слисания хотелски служител, сякаш го гонеше самият дявол. Запъти се направо към кръчмата, където Форк и Пърди висяха често и ги откри на една от масите за игра на карти. Изръмжа им някаква команда и двамата веднага скочиха и се настаниха заедно с него на една маса в дъното на заведението. Той поръча бутилка и три чаши и когато пристигнаха, бързо ги напълни догоре. Гаврътна своята, с надежда, че така ще си успокои нервите, за да може да мисли ясно. Пърди и Форк пиеха своите по-бавно и го чакаха да проговори. Видяха, че е разстроен и съобразиха, че ще трябва да си поеме дъх, преди да изплюе камъчето.
— Толкова! — изтърси Търнър накрая. — Стига съм се правил на добро момче! Обявявам война с всички средства на всички фронтове! Първа ще изпита гнева ми Сторм Кенеди. Следва онова копеле, полуиндианецът, дето сякаш знае какво става всяка минута и всеки ден. Свръхестествено е, но е точно така.
— К’во стана, шефе? — попита Форк. Досещаше се какво е разгневило Търнър, но благоразумно го изчакваше сам да им каже. Форк разбра, че по един или друг начин Размирника пак беше объркал плановете на Търнър. Богатият тексасец чакаше сочни парцели от земята на Чероките, а Търнър не беше успял да откупи, макар и един проклет акър. „Заселниците са недоверчиво племе — мрачно си помисли Форк. — Остават докрай в земите си, дори да умират от глад.“
— Почти успях — прекъсна го Търнър. — Дявол да го вземе, толкова близо бях до успеха, тя вече беше започнала да подписва договора за продажба.
Пърди тихо подсвирна.
— Как, по дяволите, успя да я наредиш така?
— Напих я, ето как. Всичко вървеше точно по плана, докато се появи индианецът. Боже, най-малко съм очаквал да го срещна на танците! Когато заведох Сторм в хотела, мислех, че няма да го видя повече, обаче той се втурна в стаята броени секунди преди тя да подпише!
— Проклятие! — недоволно възкликна Форк. — Нали ти казах, че тоя не е човек? Сега к’во ще прайш?
— Не аз, а вие ще правите — рече Търнър и очите му злобно проблеснаха. — Слушайте ме внимателно и изпълнявайте точно.
Търнър заговори тихо и двамата мъже се приведоха, за да не изпуснат нито дума. След няколко минути Форк попита: