Обещанието на Тъндър

Дрезгавият му смях я накара да се наежи негодуващо.

— Цяла нощ седях на стола и гледах как спиш. Нищо ли не си спомняш за снощи?

— Спомням си, разбира се. Бях на танци с Нат Търнър. Но… как се озовах в хотелската стая с теб?

— Оставям те за няколко минути да се освежиш — рече Грейди. — После ще ти обясня всичко, докато закусваме.

— Дявол да те вземе, Грейди Страйкър — тропна с крак Сторм. — Не смей да напуснеш стаята, преди да си ми казал дали… дали ти и аз…

— Успокой се, Сторм. Не съм те докоснал. Следващия път, когато се любим, искам да си съвсем будна и да видиш всичко, каквото правя с теб.

— Ти…

Грейди не можа да чуе следващите й думи, защото вече бе излязъл.

Закуската беше последното нещо, от което се нуждаеше Сторм. Стомахът й диво се бунтуваше и тя разбираше, че каквото и да хапне, веднага ще го повърне. А в главата й блъскаха хиляди чукове. Успя да се застави да погълне чаша чай, но старателно избягваше да гледа към огромната мазна порция яйца, стек и картофи, която Грейди ядеше с отвратителен апетит. Щом залъга глада си, той заразказва събитията от изтеклата нощ. С широко отворени от ужас очи Сторм слушаше как подлецът Търнър едва не бе успял да я подлъже да му продаде земята си.

След като Грейди приключи с неприятните подробности, Сторм цяла минута не каза нищо, само го гледаше.

— Как разбра къде да ме намериш?

— Проследих ви.

— Нат как не те видя?

Грейди се подсмихна накриво.

— Щом не искам, никой не може да ме види.

— Наистина ли щях да подпиша договор за продажба на земята си, ако не беше дошъл точно тогава?

— Когато се втурнах в стаята, ти вече беше допряла писалката до хартията. Загубих ценно време заради упорития хотелски служител, който отказваше да ми отговори в коя стая сте. Изглежда Търнър му е платил, за да си затваря устата. Той въобще нямаше да ми каже, ако не бях му предложил нещо по-ценно.

— По-ценно? Повече пари ли?

— Предложих му живота — рече Грейди тихо и заплашително.

Сторм потръпна от тона му.

— Не ми се вярва Нат да е искал да ме напие. Той каза, че пуншът не е силен. Толкова ожаднях от танците, че сигурно съм изпила цял галон.

— Опитах се да ти кажа що за човек е.

— Ти също така продължаваш да се намесваш в живота ми без никакво право.

— Къде щеше да си сега, ако не бях го правил? — Втренченият му поглед я прикова на място.

— Аз… не знам, благодарна съм ти за тази нощ, но това не те прави мой пазач. Отсега нататък вече знам какво да очаквам и ще съм подготвена.

Грейди я погледна косо, избута стола си назад и стана.

— Ако си в състояние да яздиш, ще те откарам у дома. Ще се наложи да яздим един кон, но допълнителният товар не е проблем за Светкавица.

Макар че мисълта да бъде десет мили толкова близо до Грейди не й допадаше особено, тя нямаше търпение да се прибере в уютната си малка къщичка възможно най-бързо.

— Ще се справя.

Когато тръгнаха, блед слънчев лъч проби облаците. Въпреки че Грейди водеше коня нарочно бавно и леко, всяко тръскане я караше да усеща как твърдите му мускули интимно се притискат в нея. Бедрата й бяха уютно настанени до слабините му, гърдите му докосваха гърба й и всяко място, където плътта им се докосваше, сякаш изгаряше. Тя изпъна гръб в напразен опит да се държи права, но скоро разбра, че това не е по силите й. В края на краищата се примири и потъна в уюта, който тялото му предлагаше.