Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Зле ли ти е, Сторм?
— Не… не… не знам. Толкова странно се чувствам. И не мога да мисля.
Предпазлива загадъчна усмивка изкриви устните на Нат, той пренесе един стол до леглото и седна.
— Много работиш, скъпа. Трябваше да ме послушаш, като ти казах, че стопанството е трудна работа за сама жена. Имам един клиент, който с нетърпение чака да се сдобие с големи площи от земята на Чероките. Още утре можеш да си тръгнеш от Гътри, и то с достатъчно пари, за да се установиш някъде другаде. Остави семейството ти да се грижи за теб, докато си намериш нов съпруг.
Думите му едва достигаха до замъгленото съзнание на Сторм, но тя все пак разбираше, че не е редно да е насаме с него в хотелската стая. Опита се да се надигне, да му каже да си върви, но не се получи. Тялото отказа да й се подчини и тя престана да съзнава каквото и да било.
— Ако подпишеш този договор за продажба, Сторм — рече Нат, като извади от джоба си документа, — ще получиш добра цена за земята си. Имам в себе си достатъчно пари, за да ти платя веднага.
Сторм не схващаше напълно смисъла на думите му, но ниският, галещ глас й действаше успокоително и тя затвори очи.
— Не, дявол да го вземе, не заспивай!
Някъде отдалеч съзнанието на Сторм регистрира шумолене на хартия и усети между пръстите си нещо твърдо.
— Договора за продажба, Сторм, подпиши договора за продажба! Само си напиши името и те оставям да спиш! — Търнър я хвана за раменете и я разтърси, за да я събуди. Тя отвори очи.
Замърмори сърдито, когато Нат я вдигна да седне и разтвори договора на коленете й. Защо не я оставя да спи?
— Подпиши се, Сторм. Само се подпиши и ще те оставя на мира. Тук — каза той, взе ръката й и я постави на необходимото място.
„Да се подпиша?“ — помисли Сторм объркано. Ако това значеше, че Нат ще си тръгне и ще я остави да спи, на драго сърце би го сторила. Но едва драсна една чертичка с писалката и тънката врата на стаята поддаде под нечии силни рамене.
Осма глава
— Какво по дяволите… — Нат скочи на крака и се обърна, а столът му се стовари на земята. — Ти!
Писалката се изплъзна от пръстите на Сторм, тя местеше празен поглед от Грейди към Търнър, твърде стъписана, за да разбере какво става.
— Този път пъкленият ти план няма да успее, Търнър — изръмжа Грейди и влезе в стаята. Погледна към оцъклените очи на Сторм и след това към документа в краката й и се нахвърли свирепо върху Търнър.
— Какво, по дяволите, си й сторил?
— Нищо. Не съм я докосвал — рече Търнър, като отстъпваше предпазливо към вратата. Не възнамеряваше да се забърква с човек, чиято слава на стрелец го бе превърнала в легенда.
— Добре ли си, Сторм? — попита Грейди. Думите му бяха отправени към Сторм, но суровият му втренчен поглед приковаваше Търнър към стената.
— Уморена съм — отвърна Сторм раздразнено. — Искам да изчезнете и двамата и да спя.
С две крачки Грейди стигна до нея. Без да сваля очи от Търнър, взе договора за продажба от скута й, хвърли му един поглед и го накъса на ситни парченца.
— Търнър, ако пак опиташ нещо такова, ще те накарам да съжаляваш, че си се родил. Ако не ми вярваш, ще ти припомня, че владея всички изтънчени методи на мъчение, които ползват сиуксите.
— Я чакай, Страйкър, кой те е назначил за пазач на госпожа Кенеди? — запита Търнър неочаквано смело.
— Никой не ми нарежда какво да правя — Грейди говореше тихо и заплашително. — Сега изчезвай, преди да съм направил нещо, което няма да ти е много приятно.
Търнър отвори уста да протестира, но размисли. Колебанието му продължи прекалено дълго за Грейди. Бърз и ловък като пантера, той хвана Търнър за яката на модното сако и за дъното на панталоните и го изхвърли през почти изкъртената врата. После затръшна останките от нея с такава сила, че можеше да срути дори стената. Накрая се обърна към Сторм, която все още гледаше насам-натам с празен объркан поглед. С една ругатня той я положи в меките завивки.
— Грейди — измърмори Сторм, докато той я завиваше, както си беше с дрехите. — Какво правиш тук? Какво става?
Грейди вреше от негодувание и гласът му прозвуча грубо.
— Разбираш ли какво щеше да направиш, малка глупачко? Въобще помниш ли какво стана тая вечер?
Сторм опита да се съсредоточи, но само си докара главоболие.
— Бях на танците с Нат Търнър и си прекарах чудесно. — Щеше да се изкиска, но свирепото изражение на Грейди я спря.
— На тебе ли ти хрумна да останеш в града тази нощ, или Нат ти предложи да ти наеме хотелска стая?
— Аз… аз… За бога Грейди, престани да ме тормозиш. Ако искаш да знаеш, останах в града, защото… защото знаех, че ще се ядосаш.