Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Тя се насочи вдървено към стола и приседна на крайчеца. Когато кафето кипна, Грейди й сипа една чаша и седна срещу нея. Отпиваше от тъмната гъста течност и я наблюдаваше. Откакто седна не беше помръднала и дори нямаше вид, че разбира къде е. Беше навела глава и като че ли разглеждаше краищата на пръстите си. Грейди реши, че унищожаването на къщата й я е потиснало много.
— Добре ли си? — попита я. Загрижеността в гласа му я накара да вдигне глава. Тя кимна. — Искаш ли да поговорим?
— Какво да кажа? Нямам дом, не ми останаха достатъчно пари да го построя отново или да засея земята. Целият остатък от наследството на Бъди е определен за купуване на добитък.
— Имаш ли достатъчно пари да се върнеш в Мисури? Ако нямаш, мога да ти дам малък заем.
— И да изоставя земята си? — реагира Сторм, изумена, че изобщо може да й предложи подобно нещо. — Очакваш просто да се предам след това, което стори Търнър? Земята е моя! Чуваш ли? Никой няма да ми я отнеме! — Гласът й свирепо защитаваше това, към което те с Бъди толкова се бяха стремили. Мечтата й беше да притежава земя и тя бе спечелила заветния парцел въпреки всички пречки, които се наложи да преодолява.
— Какво смяташ да правиш? — запита Грейди, завладян от твърдата й решимост да отстоява мечтата си. Повечето жени биха се объркали прекалено много, за да продължат след загуби като тези, които Сторм претърпя. Но от друга страна, не познаваше жена като нея, способна да се състезава за земя и да се справя сама, без мъж в стопанството. Нещастията като че ли я правеха още по-силна.
— Аз… не знам. Може да се хвана на работа, докато спечеля достатъчно пари да си построя отново къщичката.
— Това ще отнеме години. Сигурно няма да има проблеми със запазването на участъка, защото си изпълнила необходимите условия. Не е твоя вината за пожара. Дори може да не си задължена да я построиш отново до пролетта, но дотогава едва ли ще си спестила достатъчно, за да започнеш нов строеж. Освен това има и данъци. Това имаш ли го предвид?
Мисълта, че ще плаща данъци върху собствеността си, направо съсипа Сторм. Ако беше някоя страхливка, можеше да зареже всичко и да се прибере у дома, но представата да обремени родителите си с още едно гърло за хранене, направо й беше противна. И родителите на Бъди не бяха по-богати от собственото й семейство, макар само две от децата им да живееха при тях. Освен това се опасяваше, че ще я обвинят за смъртта на Бъди, както и задето не им е дала останалото от малкото наследство от бабата, а го е задържала за себе си. Винаги се бе разбирала със семейство Кенеди, но те така и не им простиха докрай заминаването за Оклахома в преследване на земя, след като можеха да са си в Мисури и да подпомогнат трудното изкарване на прехраната във фермата.
„Нямам дом, нито пък пари“ — помисли си Сторм с внезапно презрение. Пари можеше да получи само от продажбата на земята си. Но за Сторм неуспехът не съществуваше. Тя бе пионер в истинския смисъл на думата и спечелването на парцела бе най-голямата победа в живота й. Денят, в който заби коловете си в земята, бе паметен. Да я продаде сега, напълно би я съсипало.
— Ще измисля нещо.
Грейди се натъжи, виждайки как Сторм преглъща сълзите си. Тя изглеждаше на края на силите си и той се запита какво я крепи толкова дълго. Смяташе я за различна от племето заради бялата й кръв, но вече знаеше, че притежава дух, не по-малко силен от този на воина Сиукс. И макар и трудно си призна, че отговорността за смъртта на съпруга й тегне над него. Отчаяно му се щеше да й обърне гръб и да я остави сама да решава непреодолимите си проблеми, но не можеше.
Тогава някъде от глъбините на съзнанието му изплува мисълта, че Сторм всъщност притежава качества на идеална майка за Малкия бизон. Грейди обичаше сина си и детето много му липсваше. Време беше да се съберат отново. Изведнъж му се стори, че може с един удар да изпълни задълженията, които имаше към нея и едновременно да създаде дом на сина си. Усмихна се. Разрешението на всичките им проблеми беше толкова просто. Сторм ще има дом, той ще живее със сина си, както винаги е искал и ще има страстна жена в леглото си.
— Взех решение, Сторм Кенеди.
Ресниците й трепнаха и тя го погледна изненадано. Погледът му бе толкова завладяващ, че тя почувства как потъва в дълбоките сини езера на очите му. Тръпка на лошо предчувствие пролази по гърба й и тя разбра, че ще чуе нещо, което ще промени живота й завинаги.
— Ще се оженим — рече Грейди спокойно и властно. — Синът ми много ми липсва, а и той е на възраст, когато се нуждае от баща. Ти ще имаш дом, земята ни ще се удвои, а ще има и кой да се грижи за сина ми.