Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Търнър хвърли един поглед на елека, грабна го от раменете на Сторм и го хвърли на Грейди, който ловко го улови. Без да каже и дума повече, Търнър отведе Сторм вътре. Само че преди да я заведе на дансинга, той й сипа нова чаша пунш, а тя, напук на Грейди, я изгълта на един дъх. Търнър й наля още една, която Сторм изпи на малки глътки, но със същото усърдие.
Когато танците приключиха, вече минаваше полунощ. Грейди не се виждаше никъде. Нат настани Сторм в двуколката и зави коленете й с одеяло. Главата й се маеше и изпитваше непреодолимо желание за сън. Не повярва, че пуншът е силен. Нат със сигурност не би я оставил да изпие толкова, ако беше така. С изключение на някоя и друга чаша вино, нямаше особен опит с алкохола. „Ужасно е, дето фермата ми е чак на десет мили от Гътри“, помисли тя сънливо. Когато Търнър се качи до нея в двуколката, тя рязко се килна към него.
— Зле ли ти е? — запита я загрижено.
— Само малко съм замаяна. Пуншът силен ли беше? Не съм свикнала да пия.
— Силен ли? — повтори Нат с престорено учудване. — Откъде ти дойде наум такава нелепа мисъл? Може би си се поуморила повечко от танците.
— Да, сигурно е така — съгласи се Сторм с готовност. Никак не й харесваше мисълта, че се е напила.
— Пътят до вкъщи е дълъг — рече Нат хитро. — И е много студено. Може би ще е по-добре да наемеш стая в хотел „Гътри“ за тази нощ и да се прибереш утре.
Сторм се опита да измисли основателна причина, за да отхвърли предложението, но обърканият й мозък отказа да работи. Освен това хрумването й се стори прекрасно. Пък и я примамваше фактът, че така ще се противопостави на невъздържания полуиндианец. Да си мисли каквото ще, тя няма да се прибере тази нощ.
— Предложението да отложа пътуването до вкъщи звучи примамливо — рече Сторм. Опита се да потисне хълцането, но въпреки всичките й усилия от гърлото й се разнесе грозен звук. — О, извинявай.
Нат се усмихна доволен. Наслаждаваше се безкрайно на себе си и начина, по който водеше нещата в желаната посока. Сторм вече му се доверяваше, а и силният пунш, с който я бе наливал цяла вечер, вършеше добра работа. Ако всичко вървеше по план, когато на другата сутрин Сторм Кенеди се събудеше с махмурлук, нейният парцел вече щеше да бъде негов. Бе убеден, че хотелската стая е последното място, където ще я търси индианецът. Той обърна двуколката към хотела.
— Взе разумно решение, скъпа моя. За секунди ще се озовеш в леглото. Остави на мен.
Сторм се усмихна криво, като си помисли как ще реагира Грейди, когато разбере, че е останала да пренощува в града. Нямаше нужда да знае къде точно е спала, или че Нат не е споделил леглото й, просто щеше да му покаже, че няма никаква власт над нея.
Вече вътре в хотела, Сторм се закрепи нестабилно на крака, докато Нат и служителят на рецепцията тихо уговаряха нещо. Тя не забеляза лукавия поглед на служителя или хитрата усмивка на Нат, когато получи ключовете за стаята.
— Хайде, скъпа, ще се озовеш в леглото за нула време. — Той я хвана за ръка и я поведе по стълбите към втория етаж. Спря пред стая 205, пъхна ключа в ключалката и държа вратата отворена, докато Сторм влезе. Тя се обърна да му пожелае лека нощ и с изненада установи, че Търнър е влязъл след нея и е затворил вратата.
— Вече съм добре, Нат. Можеш да си вървиш. Благодаря ти за загрижеността.
— Мислех да поседя с теб за всеки случай, ако пак ти прилошее.
Преди Сторм да отговори, на вратата леко се почука. Нат побърза да отвори и се върна с бутилка и две чаши.
— Глътка бърбън ще ти помогне да заспиш. Може би главата ти се размъти от возенето през града. Ако е така, това ще премахне всякакви оплаквания. На сутринта ще се събудиш здрава и бодра.
— О, мисля, че не… това е… аз не съм голям пияч.
— Само глътка, Сторм, заради мен. И веднага си тръгвам. — Той вече беше напълнил до половина чашата с уханен алкохол.
— Много добре — рече Сторм и взе предложената й чаша. Щом като това беше цената да я оставят на мира, щеше да си позволи една мъничка глътчица. Тя поднесе чашата към устните си, с намерението да отпие предпазливо, но Търнър имаше друга цел. Хвана дъното на чашата и я наклони така, че почти изля в гърлото й силното питие. Тя почувства как изгаряща вълна се разля по цялото й тяло.
Сторм се задъха и изломоти негодуващо, отблъсквайки ръката му:
— Защо го направи?
— Малко пиене още не е навредило на никого, мила моя. Затова пък ще спиш като къпана.
Изведнъж лицето й се отпусна и стаята вихрено се завъртя. Тя отчаяно потърси опора в ужасяващо празното пространство. Започна бавно да се свлича надолу. Нат я подхвана, преди да достигне пода и внимателно я постави в леглото.