Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Уилоу го спаси от по-нататъшно самобичуване, като подкара коня си редом с него и му хвърли своята ласкава усмивка.
— Изглеждаш толкова усамотен — каза му тя.
— Усамотен с мислите си — отвърна той на усмивката й. — Потиска ме това време.
— Не трябва да се оставяш да те потиска — каза тя. — Трябва да се абстрахираш от неприятното усещане, което ти създава, и да се постараеш да го обърнеш в своя полза. Помисли си колко добре ще се почувстваш, когато изгрее слънце подир дъжда. Помисли си само колко неговата топлина ще ти се стори по-приятна тогава.
Той леко се олюля на седлото си и се протегна.
— Зная. Само че ми се иска малко от това слънце и тази топлина да побърза и да се покаже.
Тя се загледа встрани, а после отново се обърна към него.
— За гномите и бутилката ли си разтревожен? Той кимна.
— За тях, за Абърнати, за медальона и за десетки други неща — преди всичко за факта, че не изпълнявам както трябва задълженията си на крал. Все не успявам, Уилоу. Все се забърквам в някакви каши, старая се да излизам от тях, а преди всичко не би трябвало да ги допускам.
— А нима си очаквал нещо различно? — лицето й беше скрито в сянката на качулката и някак далечно.
Той сви рамене.
— Не зная какво съм очаквал. Не, не че не съм го очаквал. Знаех, че ще бъде така — разбрах го още щом пристигнах тук. Но не в това е проблемът. Проблемът е, че нещата ми се изплъзват от контрол. Ако бях истински крал, законен пред Бога крал, всичко това нямаше да се случва, не е ли така? Нима нямаше да успея да предвидя и предотвратя някои от нещата, които сега се случват? Нима нямаше да бъда по-добър в това отношение?
— Бен — тя произнесе тихо името му и известно време не каза нищо повече, просто яздеше редом с него и гледаше наоколо. Подир туй каза: — Знаеш ли колко време Куестър Тюс се е опитвал да овладее тази магия?
Той я изгледа.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид това, че ти си крал много по-отскоро в сравнение с времето, в което Куестър Тюс е бил магьосник. Защо трябва да изискваш толкова много от себе си, когато виждаш колко му е трудно на него самия? Истината в живота не може да се постигне лесно. Никой не се е родил с познание за истината; това познание трябва да се придобие — тя протегна ръка и леко го докосна по бузата. — А освен това, нима е имало в живота ти такова време, когато плановете ти не са били обърквани и проваляни от събития, които не си могъл да предвидиш и овладееш? Защо очакваш да е по-различно сега?
Той изведнъж се почувства глупаво.
— Сигурно не бива да го очаквам. И сигурно не бива да унивам от всичко това. Но просто се оказва, че не съм този, който всички очакват от мене да бъда. Аз съм си… аз.
Тя отново се усмихна.
— Та ние всички сме това, Бен. Но то не пречи на останалите да очакват повече от нас.
Той отвърна на усмивката й.
— Хората би трябвало да бъдат по-снизходителни. Те продължиха да яздят мълчаливо и той се опита да се отърси от мислите си, съсредоточавайки цялото си внимание върху това да изготви план как да си върне обратно бутилката от Филип и Сот. Постепенно отмина утрото и към обяд Буниън се появи иззад мъглата.
— Буниън е намерил гномите, Ваше Величество — бързо съобщи Куестър след кратък разговор със следотърсача. — Изпаднали са в беда!
Те подкараха конете в бърз тръс под надвисналите облаци, а дъждът и вятърът брулеха лицата им, докато се стараеха да не изпускат Буниън от очи. Минаха по билото на планинска верига, после се спуснаха покрай едно старо речно корито и най-сетне стигнаха отвъдния тревист хълм. Буниън ги спря в началото на хълма и им посочи нещо.
Там, посред склона, с краката надолу висяха на една стара цикория Филип и Сот. Чупка гномите се люлееха на вятъра като чифт странни вързопи.
— Какво, по дяволите, става тук? — запита Бен.
Той пришпори Юрисдикция напред бавно и предпазливо, а останалите го последваха. Когато стигна на няколко десетки крачки от гномите, той слезе от коня и предпазливо се огледа наоколо.
— Буниън твърди, че са сами — вметна Куестър през рамо, подавайки лицето си, подобно на бухал изпод качулката на дъждобрана си. — Бутилката и Черньото ги няма.
— Велики кралю! — извика Филип с отслабнал глас.
— Могъщи кралю! — отекна Сот.
Те звучаха така, сякаш са полумъртви, гласовете им се сливаха с тихото ромолене на дъжда и те едва успяваха да мълвят от изтощение. Целите бяха подгизнали и кални и представляваха най-окаяната гледка, пред която Бен някога се беше изправял.