Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Голяма немарливост от тяхна страна — отбеляза Ландо. — Кой командва?
— Комитет от багмимци — отвърна Антилис. — Екипажът е главно от багмимци, хора и пованарианци.
— Багмимците се сражават добре, стига да са раздразнени.
— Значи трябва по-често да ги дразнят — заядливо подхвърли пилотът. — В момента са пълна скръб.
— Късно е да се тревожим за това сега — каза Ландо, избягвайки да припомни на Уедж предишния му коментар, колко се било успокоило всичко. — Какъв е планът?
— Ще се опитаме да ги принудим да кацнат — отговори командирът на Червената ескадрила. — „Задморски“ е на път, а генералът е изпратил два кръстосвача от Хаверлинг. Докато дойдат, разчитаме на себе си.
Трите изтребителя и яхтата се вдигнаха над дъгата на моришимския хоризонт и ги видяха — вдъхващия страхопочитание силует на имперския звезден разрушител и корветата, която го водеше към планетата. Ландо се намръщи:
— Уедж?
— Видях — измърмори той. — Червен седем, дай ми бърз анализ.
— Няма грешка, Червен първи — бързо дойде гласът на Тайко. — Не са случайни изстрели. Звездният разрушител се цели в корветата. Тя е на пълна тяга с пуснат заден дефлекторен щит. Звездният разрушител я преследва.
— Заглушават и предавателите й — добави Джансън. — По курса й личи, че се е насочила към края на енергийния щит на базата. Прилича или на отвличане, или на дезертьорство.
— Възможно е — предпазливо отвърна Уедж. — Но може и да е номер, за да се промъкне непроверен кораб под енергийния щит.
— Какво ще правим? — попита Джансън.
— Ще се понамесим — предложи Антилис. — Червен две, Червен пет, минете отдясно на корветата и опитайте да отвлечете вниманието на звездния разрушител. Аз ще поема другата страна. Внимавайте за прехващащи лъчи. Може да се опитат да изтеглят корветата.
— Прието, Червен първи.
Двата изтребителя елегантно се отделиха от командира на Червената ескадрила и Ландо.
— А аз какво ще правя?
— Стой си тук — отвърна Антилис и превключи на по-висока скорост. — Яхтата не е подходяща за такива маневри. А и може да имаме нужда от теб като свръзка с подкрепленията.
Уедж Антилис едва изрече тези думи, когато откъм корветата се чу взрив и се разхвърча облак отломки.
— Удариха надпалубните сензори — докладва Джансън. — Избухна пожар. Може би ще им се наложи да изключат основния реактор.
Това означаваше, че остават без двигатели, без щит и без надежда за измъкване. Ландо изруга под нос и активира втората си комуникационна система, за да сканира каналите. Смущения засъскваха всеки път, когато попаднеше на заглушавана от Империята честота.
— Прехващащият лъч е активиран — със стегнато гърло докладва Тайко. — Свързва се… хванаха я.
— Останалата част от Червената ескадрила пристига зад нас — прекъсна го Джансън — плюс още пет изтребителя. Приблизително време до пристигането, около четири минути.
Въздишката на Уедж бе тих отзвук от съскането на заглушаването.
— Късно, твърде късно — промърмори и добави неохотно: — Прекратете акцията. Не можем с нищо да им помогнем.
Ландо погледна към корветата и удари с юмрук по ръба на контролното табло. Безпомощна, останала без свръзка, корветата щеше да бъде или пленена, или унищожена, без някой да разбере кой е бил на борда й, какви са били намеренията му. Освен ако…
— Уедж — извика той. — Хрумна ми нещо. Тримата опитвайте на всички възможни честоти. Редувайте всички кодове, с които разполагате. Може би ще успеем да проникнем през заглушаването и да чуем нещо от корветата.
— Да опитаме — съгласи се Антилис. — Хайде, момчета!
Калризиан завъртя стола към комуникационната си конзола и въведе едно от екзотичните си подобрения, за което бе дал немалко пари. Едва ли щеше да стане нещо. При това опитът му да пробие заглушаването лесно би раздразнил имперските офицери и те просто щяха да го пометат. Но пък и не можеше да стои със скръстени ръце. И изведнъж, изненадващо дори за закоравял комарджия като него, през смущенията мина нещо.
— Продължавайте — извика той на Антилис и другите двама пилоти и лудо затрака по клавиатурата. Сигналът се стабилизира, отслабна, пак се стабилизира…
После се изгуби. Ландо вдигна поглед тъкмо навреме, за да улови псевдодвижението, преди звездният разрушител да изчезне в хиперпространството.