Отровителят от Птах

Докато с мъка си проправяха път през навалицата, Амеротке и Надиф се загубиха и един слуга трябваше да ги отведе до канцеларията на Минакт, която се намираше в малък, ограден вътрешен двор, успокояващо, приятно местенце с фонтан, който весело бликаше, заобиколен от тревни площи и пъстри цветни лехи. Във всеки ъгъл на дворчето имаше воден часовник: конични сини вази, декорирани с астрологични знаци и символи с дванадесет линии, очертани по тях47. На всяка ваза бе гравирано изображение на маймуна павиан — свещения знак на Тот, а между краката му имаше специално пробита дупка, от която водата да капе от едната секция в другата в съответно време и да маркира изтичането на всеки час. Имаше и слънчеви часовници, както и устройства за измерване на времето през нощта.

Минакт ги посрещна на стъпалата пред стаята си и през смях им се извини за своята пристрастеност към измерването и изчисляването на времето. Вътре не беше по-различно. Стените на пищно обзаведената стая бяха декорирани със символите на Тот и картини на павиани, седящи на възглавници, измервайки кълбетата на времето. В дъното на стаята имаше редица масички, върху които бяха поставени восъчни свещи с нанесени по тях деления, чиято цел също бе да отмерват минаването на часовете48. Все още присмивайки се на своето „хоби“, както го нарече, Минакт махна на Амеротке и Надиф по посока на възглавниците, на които вече се бе настанил Мабен и с печална физиономия поклащаше чаша вино.

— Искали сте да ме видите? — Амеротке се настани. — Какво има?

— Нещо, за което Минакт каза, че е трябвало да ви информираме, когато посетихте дома на Ипуе — Мабен се наведе напред. — Преди четири години зет ми обяви награда за залавянето на Рекхет; наградата по-късно бе изпратена на Храма на Птах, но междувременно се случи нещо друго. Скоро след като бе направено обявлението, Ипуе — сигурен съм, че беше през горещия сезон, — реши да вечеря на терасата на покрива на дома си.

— Дълго след като жена му бе изчезнала?

— О, да, най-малко месец след това. Във всеки случай слугите наляха вино, един от тях отпи и веднага му стана лошо. Излезе късметлия: очевидно е успял да повърне всичко, което бе изпил. Когато провериха съда с вино, намериха отрова вътре. В началото Ипуе не можеше да проумее как е било направено това: домът му се намира отвъд градските стени и вътре се допускат само приятели и слугите.

— Е — попита Амеротке, — и как е било направено?

— Беше обяснено с това — продължи Мабен, — че през горещия сезон Ипуе е наемал допълнителни слуги, градинари, извънредни работници за конкретна работа както в градината, така и в къщата. Той заподозрял, че един от тях бил Рекхет, който по някакъв начин е успял да се промъкне в кухнята и да сипе отрова във виното. След случката Ипуе стана извънредно внимателен. Дори реши, че няма да яде нищо, което не е приготвено от нашата сестра Мериет. Ипуе винаги е харесвал готвенето й. Каквито и търкания да имаха, той й вярваше безрезервно. След това нямаше подобни инциденти.