Отровителят от Птах

— Но защо? — запита Амеротке на глас.

Надиф само се намръщи.

— И защо Хутепа е била отровена?

— Просто е — отвърна Надиф. — Тя ми каза къде се криеше Рекхет. Това е било акт на отмъщение.

— Тогава да приемем, че е така — усмихна се Амеротке на началника. — Рекхет е избягал от затворническия си оазис и се е завърнал в Тива, тласкан от жажда за мъст. Но защо ще убива тримата писари и дори Ипуе и Хаят? Не знаем. Посетил е също така и хесетката, която е изиграла важна роля в неговото задържане, и е отровил виното й. Тя го е изпила, така че отмъщението е било изпълнено, само че… — Амеротке издърпа ленените чаршафи и навеждайки се, помириса тежката пот по тях. — Дали Хутепа е правила любов със своя убиец? Тя е била елегантна, изискана хесетка, интелигентна жена, която е можела да чете, да пише, да учи. Погледнете вещите й: тази стая олицетворява нейния финес, нейната изтънченост, но това легло… — той сграбчи мръсните чаршафи. — Без съмнение някой е лежал тук, мръсен, потен, уморен. Мъж? Спал ли е? Правили ли са любов? Що за човек ще да е бил този, който е направил това, Надиф? Когато вие и аз се върнем вкъщи довечера, ще се изкъпем, ще измием от себе си всичкия прах и мръсотия и ще помажем телата си.

— Беглецът? — запита Надиф.

— Именно! — съгласи се Амеротке. — Нашият избягал затворник е трябвало да се крие. Той не е можел да се мотае насам-натам и да се остави да бъде забелязан из галериите и коридорите, в градините или дворчетата, затова се е промъкнал тук. Хутепа сигурно го е пуснала вътре и му е предложила леглото си, за да спи в него или да правят любов, а може би и двете. Тогава защо Рекхет да я убива? Освен това, и дори още по-странно, защо тази хесетка така настойчиво е проучвала историята на вдовицата Хуанека? И е открила мястото, на което се намира гробът й? Дали е ходила дотам, за да го посети? Надиф, ние със сигурност трябва да го направим.