Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
Не винаги е било така. Смътно си спомням първото си идване в къщата на баба ми в Хоршам; всяко второ нейно изречение беше „моята племенница, кралицата“ и във всяко писмо до Лондон тя я молеше за услуга или васален имот, място за някой слуга или за печалбите от някой манастир, или пък да изгони някой свещеник или да срути някое абатство. После Ана роди момиче и се изсипаха куп приказки за „нашето бебе, принцеса Елизабет“ и надежди, че следващото бебе ще бъде момче. Всички ми обещаваха, че ще получа място в двора в домакинството на братовчедка ми, че ще бъда приближена на кралицата на Англия: кой знае къде съм можела да си потърся съпруг? Друга братовчедка от рода Хауърд, Мери, беше омъжена за незаконния син на краля, копелето Хенри Фицрой, а един братовчед беше определен за принцеса Мери. Бяхме толкова свързани чрез бракове с Тюдорите, че самите ние бихме могли да минем за хора с кралска кръв. Но после бавно, като настъпването на зимата, когато отначало не забелязваш мразовития студ, за Ана взе да се говори все по-малко и положението с нейния двор беше все по-несигурно. После един ден баба ми свика цялото домакинство в голямата зала и каза рязко, че Ана Болейн (нарече я така, подчертано без никаква титла, без да изтъква някакво роднинство), Ана Болейн опозорила себе си и семейството си и предала краля и че името й и това на брат й няма да се споменават никога повече.
Разбира се, всички отчаяно искахме да узнаем какво се е случило, но трябваше да изчакаме клюките на слугите. Едва когато най-сетне пристигнаха новините от Лондон, успях да науча какво е сторила братовчедка ми кралица Ана. Моята прислужница ми разказа — и сега я чувам как ми казва, — че лейди Ана била обвинена в ужасни престъпления — прелюбодеяние с много мъже, сред които и брат й, магьосничество, измяна, омагьосване на краля: дълга върволица от ужаси, от които пред мен, изплашеното малко момиченце, ясно изпъкна само едно нещо: че неин обвинител беше чичо й, моят чичо Норфолк. Че той беше председателствал съда, че той произнесе смъртната й присъда и че синът му, моят красив братовчед, отиде в Тауър, както един обикновен мъж отива на панаир, облечен в най-хубавите си дрехи, да гледа как обезглавяват братовчедка му.
Смятах чичо си за толкова страховит човек, че би могъл да сключи съюз дори с дявола: но мога да се смея на тези детински страхове сега, когато съм негова любимка, ползваща се с такова висше благоволение от негова страна, че той нареди на Джейн Болейн, лейди Рочфорд, да полага особено големи грижи за мен и й даде пари да ми купи рокля. Очевидно много съм му се понравила, той ме харесва най-много от всички момичета на Хауърдови, които е настанил в двора, и смята, че аз ще се погрижа добре за интересите на семейството, като сключа брак с благородник или се сприятеля с кралицата или очаровам краля. Смятах го за ужасно безсърдечен човек, но сега откривам, че той се държи с мен като добър и мил чичо.
След обяд има представление на поетична драма и много забавни номера, изпълнени от шута на краля, а после следва пеене, което се оказва почти непоносимо досадно. Научавам, че кралят е чудесен музикант, и затова през повечето вечери ще трябва да изтърпяваме някоя от песните му. Има много припеви, в които се повтарят думи от рода на „тра-ла-ла“, и всички слушат много внимателно, а накрая ръкопляскат много шумно. Според мен лейди Ана не изпитва по-голям възторг пред изпълнението от мен самата, но тя допуска грешката да се оглежда наоколо с доста празен и безизразен поглед, сякаш изпълнен с неизречено желание да бъде някъде другаде. Виждам как кралят хвърля поглед към нея, а после извръща очи, сякаш подразнен, че тя не слуша внимателно. Предпазливо се погрижвам да сключа ръце под брадичката си и да се усмихвам с полузатворени очи, сякаш едва мога да понеса насладата, която ми доставя пеенето. Какъв късмет! Той случайно поглежда отново към мен и явно мисли, че неговата музика ме е довела до състояние на възторг. Отправя ми широка, одобрителна усмивка, а аз се усмихвам в отговор и свеждам очи към масата, сякаш се боя да го гледам твърде продължително.
— Много добре — казва лейди Рочфорд и аз й отправям лека тържествуваща усмивка. Обичам, обичам, обичам дворцовия живот. Кълна се, че той съвсем ще ми завърти главата.