Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
— Идете при негова светлост херцога — казвам му тихо, с уста, допряна до ухото му. — Вървете веднага и го намерете, преди да се срещне с краля.
Той кима: веднага разбира.
— Кажете му, само и единствено на него, че кралят не харесва лейди Ана, че ще се опита да обяви брачния договор за недействителен и че обвинява хората, уредили този брак и е готов да обвини всеки, който настоява, че бракът е валиден.
Мъжът кима отново. Мисля усилено дали имам да добавя нещо.
— Това е всичко — не е нужно да напомням на един от най-опитните и безскрупулни мъже в Англия, че този брак беше замислен и вдъхновен от нашия съперник Томас Кромуел. Че това е големият ни шанс да опозорим Кромуел, както опозорихме Улси преди него. Че ако Кромуел бъде повален, кралят ще има нужда от съветник и кой е по-подходящ от неговия главнокомандващ? Норфолк.
— Вървете веднага и се доберете до херцога, преди да се срещне с краля — казвам отново. — Негова светлост не трябва да се среща с краля, без да е предупреден.
Мъжът се покланя и излиза веднага от стаята, без да се сбогува с другарите си по чашка. Ако се съди по бързата му походка, е напълно трезвен.
Отивам в стаята си. Моята другарка по легло за тази вечер, една от другите почетни дами, вече спи, преметнала ръка към моята страна от леглото. Внимателно повдигам ръката й и я плъзвам между топлите чаршафи. Не заспивам веднага. Лежа в тишината и я слушам как диша до мен. Мисля си за тази клета млада жена, лейди Ана, и за невинното й лице и прямия й поглед. Питам се дали е възможно лейди Браун да е права и животът на тази млада жена да е в опасност просто защото е нежеланата от краля съпруга.
Разбира се, че не. Лейди Браун със сигурност преувеличава. Тази млада жена е дъщеря на немски херцог, тя има влиятелен брат, който ще я защити. Кралят се нуждае от съюза, който тя му носи. Но после си спомням, че този брат я е оставил да дойде в Англия точно без онзи къс хартия, който би подсигурил брака й, и се питам как е възможно да е толкова безотговорен спрямо нея, че да я изпрати толкова далече на толкова опасно място без закрила.
Ана, първи януари, по пътя за Дартфорд, 1540
Нищо не би могло да е по-лошо. Чувствам се такава глупачка. Толкова се радвам, че днес пътувам, седнала неудобно в люлеещата се носилка, но поне сама. Поне не се налага да се изправям пред никакви изпълнени със съчувствие лица, сподавили усмивки, с всички, обсъждащи оживено провала на първата ми среща с краля.
Но наистина, как бих могла да бъда обвинявана? Той има мой портрет, самият Ханс Холбайн ме смири и принизи с намръщения си поглед, така че кралят можеше да разглежда, критикува и изучава портрета ми: той има много добра представа коя съм аз. Но аз не разполагам с друг негов образ, освен мисления образ, който си представят всички: на младия принц, възкачил се на престола като прекрасен осемнайсетгодишен младеж, най-красивият принц на света. Знаех много добре, че той трябва да е вече почти петдесетгодишен. Знаех, че не се омъжвам за красив младеж, дори не и за красив принц. Знаех, че се омъжвам за крал в разцвета на силите си, дори за застаряващ мъж. Но не знаех как изглежда той. Не бях виждала нов негов портрет, за да преценя. И не очаквах… това.
Навярно той не е толкова лош. Мога да видя мъжа, който е бил някога. Има широки рамене, които са красиви у мъж на всяка възраст. Казват ми, че той все още язди, все още ловува, освен когато го измъчва някаква рана в крака; все още е енергичен. Управлява страната си сам, не е предал властта на по-енергични съветници, напълно с ума си е, доколкото това е възможно да се каже. Но има малки, свински очички и малка, нацупена уста върху едро, топчесто като месечина лице, подпухнало от тлъстина. Зъбите му сигурно са много развалени, защото дъхът му е зловонен. Когато ме сграбчи и ме целуна, вонеше наистина ужасно. Когато се отдръпна от мен, приличаше на разглезено дете, готово да заплаче. Но, трябва да бъда честна: това беше лош момент и за двама ни. Смея да кажа, че когато го отблъснах от себе си, аз също не бях в най-добрия си вид.
От все сърце и душа ми се иска да не бях плюла.
Това е лошо начало. Лошо и недостойно начало. Наистина, той не биваше да ме задява неподготвен и без предупреждение. Няма що, много хубаво от тяхна страна да ми казват сега, че той обожава да се предрешава и маскира и да се преструва на обикновен човек, така че хората да могат с възхищение да разкрият кой е всъщност. Изобщо не ме бяха предупредили. Тъкмо обратното, всеки ден ми втълпяваха, че в английския двор обичат официалностите, че нещата трябва да се вършат по определен начин, че трябва да усвоя реда на върховенство, че никога не трябва да изпадам в грешка, като викам при себе си по-млад член на някое семейство преди по-възрастен, че за англичаните тези неща са по-важни от самия живот. Всеки ден преди да тръгна от Клев, майка ми ми напомняше, че кралицата на Англия трябва да бъде безукорна, трябва да бъде жена с изключително кралско достойнство и студенина, никога не трябва да се държи прекалено свободно, никога не трябва да се държи лековато, никога не трябва да е прекалено дружелюбна. Всеки ден ми повтаряше, че животът на една кралица на Англия зависи от неопетнената й репутация. Заплашваше ме със същата участ като на Ана Болейн, ако се държа разпуснато, похотливо и страстно като нея.