Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
Направили са истински град от шатри от златотъкан плат, над който се веят ярко оцветени знамена, охраняван от самите кралски телохранители — толкова високи и красиви мъже, че са станали легендарни в Англия. Докато чакаме краля, влизаме вътре, изпиваме по чаша вино и се топлим на мангалите; заради мен горят каменни въглища, само най-доброто, тъй като ми предстои да стана член на английската кралска фамилия. Подовете са покрити със скъпи килими, а върху стените са окачени гоблени и копринени платове, за да ни държат топло. После, когато казват, че е време, и всички се усмихват и бъбрят и са почти толкова развълнувани, колкото съм и аз, възсядам коня си и се отправям да го посрещна. Потеглям, изпълнена с надежда. Може би по време на тази тържествена среща ще го харесам, а той ще хареса мен.
Дърветата са високи, а голите им и черни от зимата клони се протягат на фона на небето като тъмни конци върху син гоблен. Паркът се простира в продължение на мили, толкова зелен и толкова свеж, искрящ от топящия се скреж; слънцето е ярко и бледожълто, почти нажежено до бяло в небето. Навсякъде, удържани от въжета в пъстри весели цветове, са се събрали лондончани, които ми се усмихват и ми махат и ме благославят, и за първи път в живота си тук аз не съм Ана — средната дъщеря на Клев: по-малко красива от Сибила, по-малко очарователна от Амелия — а Ана, единствената Ана. Те са ме приели в сърцата си. Тези странни, богати, очарователни, ексцентрични хора до един ме приветстват с добре дошла, сякаш искат добра кралица, честна и искрена кралица, и те вярват, а аз знам, че мога да бъда такава кралица за тях.
Знам много добре, че не съм английско момиче като покойната кралица Джейн, дано Бог даде покой на душата й. Но след като видях двора и влиятелните семейства на Англия, си мисля, че може би е хубаво, че не съм английско момиче. Дори аз виждам, че сега семейство Сиймор се ползва с голямо влияние и благоволение и лесно може да стане всемогъщо. Те са навсякъде, тези Сийморови, красиви и високомерни, винаги изтъкващи, че дете с тяхната кръв е единственият син на краля и наследник на трона. Ако аз бях на мястото на краля и това беше моят двор, щях да бъда предпазлива с тях. Ако им се позволи да напътстват малкия принц, да му налагат волята си заради роднинството си с майка му, тогава везните на благоволението на този двор ще се наклонят изцяло в тяхна полза. Ако съдя по това, което виждам, кралят не избира внимателно фаворитите си. Може и да съм на половината от неговите години, но знам много добре, че благоволението на един владетел трябва да бъде с мярка. Цял живот съм живяла с неодобрението на облагодетелствания син, и знам колко гибелни могат да бъдат приумиците на един владетел. Този крал е своенравен; но навярно аз мога да направя неговия двор по-здравомислещ, може би мога да се превърна в уравновесена и здравомислеща майка на сина му, може да успея да държа ласкателите и придворните на безопасно разстояние от малкото момче.
Знам, че дъщерите му са се отчуждили от него. Бедните момичета: толкова се надявам да бъда от полза на малката Елизабет, която никога не е познавала майка си и е прекарала живота си под сянката на позора. Навярно мога да я доведа в двора и да я държа близо до себе си и да я помиря с баща й. А принцеса Мери сигурно е самотна без майка си и знаейки, че и тя е лишена от благоволението на баща си. Мога да бъда мила към нея, мога да се справя с нейния страх от краля и да я доведа в двора като моя родственица; не е нужно да ме нарича „мащеха“, но навярно мога да й бъда като добра сестра. За децата на краля мога да бъда поне едно трайно добро влияние. А ако бъдем благословени, ако аз бъда благословена и имаме собствено дете, тогава може би ще дам на Англия един малък принц, един набожен младеж, който може да помогне за изцеляване на разделенията в тази страна.
От тълпата се разнася възбуден шепот и виждам как всички глави се извръщат от мен и отново се обръщат назад. Кралят идва към нас и всичките ми страхове относно него изчезват в един миг. Сега той не се преструва на обикновен човек, не крие величието си под маската на вулгарен стар глупак, днес той е облечен като крал и язди като крал, в дреха, бродирана с диаманти, с яка от диаманти около раменете, с кадифена шапка, обшита с перли, на главата, и върху най-хубавия кон, който мисля, че съм виждала. Той е величествен, прилича на бог в ярката зимна светлина, докато конят му скача със свити крака върху собствената му земя, отрупан със скъпи накити, заобиколен от кралската стража, оповестяваща пристигането му с фанфари. Когато спира близо до мен, той се усмихва и ние се поздравяваме, а хората надават ликуващи възгласи, когато ни виждат заедно.