Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
Следователно как дори бих могла да си представя, че някакъв дебел стар пияница ще дойде и ще ме целуне? Как бих могла да си представя, че трябва да позволя на някакъв стар грозник да ме целуне, без да ми се представи, ей така, изведнъж?
И въпреки това от все сърце и душа ми се иска да не бях изплювала противния му вкус.
При все това може би положението не е толкова лошо. Тази сутрин той ми изпрати подарък — дар от скъпоценни самурени кожи, много скъпи и много хубави. Малката Катрин Хауърд, която е толкова сладка, че по погрешка взе краля за непознат и го поздрави любезно, получи от него златна брошка. Сър Антъни Браун донесе даровете тази сутрин, придружени с хубава реч, и ми каза, че кралят е потеглил преди нас, за да се приготви за официалната ни среща, която ще се състои на място, наречено Блекхийт, извън централната част на Лондон. Моите дами казват, че между сегашния и тогавашния момент няма да има изненади, затова не е нужно да бъда нащрек. Те казват, че това маскиране е сред любимите забавления на краля и след като се оженим, трябва да бъда готова той да се появява издокаран с фалшива брада или голяма шапка и да ме кани на танц, а всички да си даваме вид, че не го познаваме. Усмихвам се и отговарям, че това е очарователно, макар всъщност да си мисля, че е много странно, детинско и всъщност изключително суетно от негова страна, толкова глупашки суетно, когато изглежда така, както сега, да се надява, че хората ще се влюбят в него, щом го видят да изглежда като обикновен човек. Навярно, когато е бил млад и красив, е можел да се разхожда предрешен и хората са го приемали добре заради приятната му външност и обаянието: но със сигурност вече от много години, от наистина много години, хората трябва само да се преструват, че му се възхищават. Но аз не изричам гласно мислите си. По-добре да си мълча сега, след като веднъж вече провалих нещата.
Момичето, което спаси положението, като го поздрави толкова любезно, малката Катрин Хауърд, е една от новите ми придворни дами. Сред суматохата по заминаването тази сутрин я викам при себе си и на възможно най-добрия си английски й благодаря за помощта.
Тя прави малък реверанс и със светкавична бързина започва да ми говори на английски.
— Казва, че за нея е удоволствие да ви служи — превежда ми Лоте. — Казва още, че преди не е била в двора, затова също не е познала краля.
— Защо тогава е говорела с непознат, който се е появил неканен? — питам аз, озадачена. — Със сигурност би трябвало да го пренебрегне, нали? Такъв груб човек, влязъл със сила?
Лоте превежда това на английски и виждам как момичето ме поглежда така, сякаш ни разделя още нещо освен езика, сякаш сме в различни светове, сякаш аз идвам от снеговете и летя на бели криле.
— Was? — питам аз на немски. Разпервам ръце към нея и повдигам вежди. — Какво?
Тя пристъпва малко по-близо и зашепва в ухото на Лоте, без да откъсва очи от лицето ми. Тя е такова хубаво малко създание, като кукла, и толкова сериозна и искрена, че не мога да сдържа усмивката си.
Лоте се обръща към мен: почти е готова да се засмее.
— Тя казва, че, разбира се, знаела, че това е кралят. Кой друг би успял да влезе в покоите, като се промъкне покрай стражите? Кой друг е толкова висок и дебел? Но дворцовата игра изисква да се преструвате, че не го познавате, и да се обръщате към него само защото е такъв красив непознат. Тя казва, че може и да е само на четиринайсет и баба й да твърди, че тя е глупачка, но тя вече знае, че всеки мъж в Англия обича да му се възхищават: всъщност, колкото повече остаряват, толкова по-суетни стават те, и със сигурност мъжете в Клев не са много различни!
Засмивам се на нея, а и на себе си.
— Не — казвам. — Кажи й, че мъжете в Клев не са толкова различни, но че тази жена от Клев явно е глупачка и че в бъдеще ще се водя от нейните напътствия, макар да е само на четиринайсет, както и да я нарича баба й.