Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
— Той й изпрати самурени кожи — напомням му аз. — И то много хубави.
— Знам. Но не в това е въпросът.
На мен ми се струва, че точно в това е въпросът, но благоразумно се въздържам да го поправя, а стоя и чакам, без да помръдна.
— Той ще ви вижда всеки ден — казва чичо. — И вие можете да продължите да го радвате. Тогава той може би ще изпрати самурени кожи и на вас. Разбирате ли?
Това за самурените кожи наистина го разбирам.
— Да.
— Следователно, ако искате подаръци и моето одобрение, ще направите най-доброто, на което сте способна, за да се държите очарователно и приятно с краля. Лейди Рочфорд ще ви дава съвети.
Тя ми кима.
— Лейди Рочфорд е изключително опитна и осведомена придворна — продължава чичо. — Малко хора са виждали толкова често краля през живота му. Лейди Рочфорд ще ви каже как трябва да продължавате оттук нататък. Нашата надежда и намерение е кралят да ви удостои с благоволението си, накратко, да се влюби във вас.
— В мен?
И двамата кимват. Съвсем ли са полудели? Та той е престарял, трябва още преди години да се е отказал от всякакви мисли за любов. Той има дъщеря, принцеса Мери, много по-възрастна от мен, почти достатъчно стара да ми бъде майка. Той е грозен, зъбите му са изгнили и заради куцането изглежда, сякаш се клатушка като тлъста стара гъска. Такъв мъж трябва още преди години да си е избил от главата всякакви мисли за любов. Би могъл да мисли за мен като за своя внучка, но не и по какъвто и да било друг начин.
— Но той ще се жени за лейди Ана — изтъквам аз.
— Въпреки това.
— Той е твърде стар, за да се влюби.
Чичо ме стрелва с такъв намръщен поглед, че леко изписквам от ужас.
— Глупачка — казва кратко той.
Поколебавам се за миг. Възможно ли е те наистина да искат да кажат, че желаят този стар крал да ми бъде любовник? Дали трябва да кажа нещо за девствеността си и за безупречната си репутация, които в Ламбет изглеждаха толкова важни?
— Репутацията ми? — прошепвам.
Чичо отново се разсмива.
— Това няма значение — казва той.
Поглеждам към лейди Рочфорд, от която се очаква да бъде моя по-възрастна наставница и придружителка в един развратен двор, да следи за поведението ми и да пази скъпоценната ми чест.
— Мога да ви обясня всичко по-късно — казва тя.
Тогава схващам, че не бива да казвам нищо.
— Да, милорд — казвам много мило.
— Вие сте хубаво момиче — казва той. — Дадох на лейди Рочфорд пари да ви вземе нова рокля.
— О, благодаря ви!
Той се усмихва на внезапното ми въодушевление. Обръща се към лейди Рочфорд:
— И ще оставя на ваше разположение един слуга. Той може да ви служи и да изпълнява поръчките ви. Изглежда, може би ще се окаже, че си струва труда да държа един човек при вас. Кой би си го помислил? Както и да е, осведомявайте ме редовно как вървят нещата тук.
Тя се надига от мястото си и прави реверанс. Той излиза, без да каже и дума повече. Двете оставаме сами.
— Какво иска той? — питам аз, напълно объркана.
Тя ме гледа, сякаш ми взема мярка за рокля, оглежда ме от горе до долу.
— За момента няма значение — мило казва тя. — Той е доволен от вас и това е най-важното.
Ана, Блекхийт, 3 януари 1540
Това е най-щастливият ден от живота ми, защото днес се влюбих. Влюбих се, не както се влюбва някоя глупава девойка, защото някое момче привлича погледа й или й разказва някаква глупава история. Влюбена съм и тази любов ще продължи вечно. Днес се влюбих в Англия и това осъзнаване превърна този ден в най-щастливия в живота ми. Сега разбирам, че ми предстои да стана кралица на тази страна, тази богата, красива страна. Пътувах през нея като глупачка, със затворени очи — честно казано, през известна част от времето пътувах из нея в мрак и в най-лошото време, което можех да си представя, — но днес е светло и слънчево и небето е толкова синьо и безоблачно, въздухът е свеж и лек, студен и възбуждащ като бяло вино. Днес се чувствам като исландския сокол, с който обичаше да ме сравнява баща ми; струва ми се, че се нося високо, издигана от хладните ветрове, загледана отгоре към тази прекрасна страна, която ще бъде моя. Яздим от Дартфорд до Блекхийт, през цялото време пътищата са покрити с бял блестящ скреж, а когато стигаме до парка, ми представят всички дами от двора, до една прекрасно облечени и отправящи ми топли и приятелски поздрави. Ще разполагам с почти седемдесет дами, сред които племеннички и братовчедки на краля, и днес всички те ме поздравяват като нови приятелки. Облечена съм в най-хубавите си дрехи и зная, че изглеждам добре: мисля, че дори брат ми щеше да се гордее с мен днес.