Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
Тя кимва и стисва здраво устни, сякаш за да се възпре да не каже нещо повече.
— Уморена съм — казвам аз. — Ще изпием ли заедно по чаша топъл ейл, преди да си легнем? Сър Антъни ще остане тук тази вечер, нали?
— Бог знае, че той ще се присъедини към мен в покоите ми чак след часове — казва тя непредпазливо. — Съмнявам се дали някой от обкръжението на краля ще спи тази вечер.
— О? — казвам. Влизам преди нея в залата за аудиенции. Останалите дами са си легнали, огънят догаря, но до огнището е сложена кана с ейл и половин дузина халби. Наливам питие за двете ни. — Неприятности?
Тя сяда в стола си и се навежда напред, за да шепне:
— Негова светлост съпругът ми казва, че кралят се заклел да не се ожени за нея.
— Не!
— Така е. Така е. Той се кълне в това. Казва, че не може да я хареса.
Тя отпива голяма глътка от ейла и ме поглежда над ръба на халбата.
— Лейди Браун, трябва да сте разбрали погрешно…
— Научих го от съпруга си същата тази вечер. Кралят го сграбчил за яката, едва ли не за гърлото, веднага щом сме се оттеглили, и казал, че в мига, в който видял лейди Ана, бил парализиран от ужас, и че не видял в нея нищо от онова, което са му казали.
— Наистина ли е казал това?
— Точно тези думи.
— Но той изглеждаше толкова щастлив, когато си тръгнахме!
— Беше истински щастлив точно толкова, колкото Катрин Хауърд беше наистина в неведение кой е той. Той е щастлив жених точно толкова, колкото тя е невинно дете. Тук всички сме актьори, но кралят няма да играе ролята на нетърпелив жених.
— Трябва да го направи, те са сгодени и договорът е подписан.
— Той казва, че не я харесва. Не може да я хареса, така казва и обвинява мъжете, уредили този брак за него.
Трябва да отнеса тази новина на херцога: той трябва да бъде предупреден, преди кралят да се върне в Лондон.
— Обвинява мъжете, уредили брака?
— И тези, довели я при него. Разярен е.
— Той ще обвини Томас Кромуел — предричам тихо.
— Вероятно.
— Но какво ще стане с лейди Ана? Той не може да я отхвърли, нали?
— Говори се, че има пречка за встъпване в брак — казва тя. — И именно затова сър Антъни и никой от останалите няма да спят изобщо тази вечер. Благородниците от Клев е трябвало да донесат копие от споразумение, в което се казва, че някакъв предишен брачен договор е бил анулиран. Тъй като те не разполагат с него, навярно ще има основания да се твърди, че бракът не може да се състои, и че не е законен.
— Не отново — казвам аз, забравила за миг предпазливостта. — Не и същото възражение, което изложи срещу кралица Катерина! Всички ще изглеждаме като глупаци!
Тя кимва:
— Да, така е. Но е по-добре за нея, ако сега бъде обявено, че има пречка за осъществяването на брака и тя бъде благополучно върната у дома, отколкото да остане и да се омъжи за неприятел. Познавате краля, той никога няма да й прости, че го е заплюла, след като я е целунал.
Не казвам нищо. Подобни размишления са опасни.
— Брат й трябва да е глупак — казвам. — Не я очаква нищо добро, ако той не е подсигурил безопасността й.
— Не бих искала да съм на нейно място тази вечер — казва лейди Браун. — Знаете, аз никога не съм смятала, че тя може да удовлетвори краля, и казах това на съпруга си. Но той беше уверен; убеждава ме, че съюзът с Клев е жизненоважен, че трябва да бъдем защитени от Франция и Испания, трябва да бъдем защитени от католическите сили. Има паписти, готови да потеглят на поход срещу нас от всяко кътче на Европа; тук, в Англия, има паписти, готови да убият краля в собственото му легло. Трябва да подкрепим привържениците на реформата. Брат й е начело на протестантските херцози и принцове: в това е нашето бъдеще. Казвам: „Да, милорд, но тя няма да се понрави на краля. Помнете ми думите: тя няма да му се понрави“. И тогава влиза кралят, готов да се впусне в изящно ухажване, а тя го отблъсква от себе си, сякаш той е някакъв пиян търговец.
— Той не приличаше много на крал в онзи миг.
Няма да изрека друго освен тази предпазлива оценка.
— Не беше в най-доброто си състояние — казва тя, толкова предпазливо, колкото и аз. И двете сме съгласни с невъзможния за изричане факт, че нашият красив принц се е превърнал в противен, грозен стар човек, и за първи път всички видяхме това.
— Трябва да си лягам — казва тя и оставя чашата си. Непоносима й е дори мисълта за разложението на принца, когото обожавахме.
— Аз също.
Оставям я да си отиде в стаята и изчаквам, докато чуя как вратата й се затваря, после тихо отивам в голямата зала, където, видимо почти мъртво пиян, седи мъж в ливреята на рода Хауърд. Повиквам го със свит показалец и той тихо се надига и се отдалечава от останалите.