Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
Но след това се оглеждам из стаята — не нескромно, просто хвърлям небрежен поглед наоколо, сякаш не търся нищо определено — и виждам първо един красив младеж, а после още един, всъщност половин дузина, които бих се радвала да опозная по-добре. Някои от тях седят заедно на една маса — това е масата за пажовете — и всички до един са синове на добри семейства, притежаващи собствени богатства, и се ползват с висшето благоволение на някой лорд. Деръм, клетият Деръм, щеше да е никой в сравнение с тях, Хенри Манокс би могъл да бъде само техен слуга. Те ще бъдат новите ми ухажори. Почти не мога да откъсна очи от всички тях.
Улавям един-два погледа, насочени към мен и усещам как ме пробожда онази лека тръпка на възбуда и удоволствие, която ми подсказва, че съм наблюдавана, че съм желана, че името ми ще се споменава, че ще ми предадат нечия бележка, че цялото радостно приключение на флиртуването и прелъстяването ще започне отново. Някое момче ще попита за името ми, ще изпрати съобщение. Аз ще се съглася да се срещнем, после ще си разменим погледи и глупави думи, докато танцуваме, ловуваме или вечеряме. Ще има целувка, после още една, после бавно, с наслада, ще последва прелъстяване и аз ще позная ново докосване, сладките целувки на някое друго момче и отново ще се влюбя до уши.
Вечерята е вкусна, но аз ровя едва-едва из храната си, защото в двора винаги някой те наблюдава, а аз не искам да изглеждам лакома. Нашата маса е разположена с лице към предната част на залата, затова е естествено, че когато вдигам поглед, виждам как кралят вечеря. В тези скъпи дрехи и голяма позлатена яка можете да го сбъркате с някоя от старите картини, които окачат над олтарите: искам да кажа, с някое изображение на Бог. Той е толкова величествен и едър и толкова окичен със злато и скъпоценности, че искри като стара съкровищница. Върху големия му стол е преметнат златотъкан плат, от двете страни на който висят бродирани завеси, и всяко блюдо му се поднася от застанал на колене слуга. Дори слугата, който му поднася златна купа, за да натопи пръстите си и да си избърше ръцете, го прави, застанал на едно коляно. Друг слуга пък му подава ленената кърпа. Когато коленичат пред него, те свеждат и глави, сякаш той е надарен с такова неземно величие, че не могат да срещнат погледа му.
Затова, когато той вдига поглед и вижда, че го наблюдавам, не знам дали трябва да извърна очи, или да направя реверанс, или нещо друго. Толкова съм объркана от това, че му отправям лека усмивка и извръщам леко очи, но после поглеждам отново назад, за да разбера дали той още ме гледа: и той наистина ме гледа. Тогава си помислям, че щях да направя точно това, ако се опитвах да привлека някое момче, и при тази мисъл се изчервявам, свеждам очи към чинията си и се чувствам като истинска глупачка. После, когато поглеждам нагоре — по една случайност, изпод спуснати ресници — за да видя дали още ме гледа, той е зареял поглед някъде из залата и очевидно изобщо не ме забелязва.
Острият мрачен поглед на чичо Хауърд обаче е прикован в мен и се боя, че той ще се намръщи: навярно трябваше да направя реверанс на краля, когато за първи път привлякох погледа му. Но херцогът само кимва одобрително и заговаря с някакъв мъж, седнал от дясната му страна — мъж, който не представлява никакъв интерес за мен: трябва да е поне на сто деветдесет и две години.
Наистина съм удивена колко стари са хората в този двор, а кралят е направо древен. Винаги съм била с впечатлението, че кралският двор е пълен с млади хора, красиви и весели, а не такива — истински старци. Кълна се, че едва ли има дори един приятел на краля на възраст под четирийсет години. Големият му приятел Чарлс Брандън, за когото се говори, че е бляскав и очарователен герой, е направо престарял, на преклонната възраст от петдесет години. Нейна светлост баба ми говори за краля така, сякаш той е принцът, когото е познавала в момичешките си години, и разбира се, точно затова съм схванала погрешно всичко. Тя е толкова стара, та забравя, че са минали дълги години. Вероятно си мисли, че те всички са все още млади. Когато говори за кралицата, тя винаги има предвид кралица Катерина Арагонска, а не кралица Джейн или дори лейди Ана Болейн. Тя просто пропуска всяка кралица от Катерина нататък. Всъщност баба ми бе толкова изплашена от падението на своята племенница Ана Болейн, че никога не говори за нея, освен като ужасно предупреждение към палави момичета като мен.