Жълтите очи на крокодилите

-    Той казва също: Ат оп1у т Й1т Ъесаше аЬ Ьауе а ГатПу аш! уе а11 Нке 1о еа1! Ти как би го превела това каубойско нещо, я помисли...

Шърли се почеса по главата и потегли. Завъртя волана надясно, после наляво и след като наруга двама-трима шофьори, успя да се измъкне от задръстването.

-    Можеш да напишеш: „Честно казано, праъ филми, щот тря си храня семейството и щот сички обичаме да ядем...“ Нещо такова! Погледни картата, виж дали може да завия вдясно, защото задръстването е страхотно.

-    Може... След това обаче ще трябва пак да се върнеш вляво.

-    Ще се върна. Сърцето е вляво, лявото ми е любимото място.

Жозефин се усмихна. Покрай Шърли животът вървеше на високи обороти. Тя не се подчиняваше на условностите и предразсъдъците. Винаги знаеше точно какво иска. Преследваше неотклонно целта си. Шърли твърдеше, че животът бил прост. Жо се шокираше понякога от начина, по който тя възпитаваше Гари. Със сина си говореше така, сякаш беше възрастен. Не криеше нищо от него. Казала на Гари, че баща му се изпарил след неговото раждане, както му беше казала и че в деня, в който поиска да узнае името му, тя ще му го каже, за да го намери и да го види, ако има желание. Пояснила, че била лудо влюбена в баща му, че Гари е бил желано и чакано дете, че днес животът е труден за мъжете, че жените изисквали много от тях и че мъжете не винаги били достатъчно силни, за да поемат цялото бреме на плещите си. Поради тази причина в някои случаи предпочитали да офейкат. Тези обяснения очевидно бяха достатъчни за Гари.

Шърли прекарваше лятната ваканция в Шотландия. Искаше Гари да опознае родината на прадедите си, да говори английски, да попие тамошната култура. След като се върнаха тази година, Шърли беше мрачна и намръщена. Отрони: „Догодина ще отидем на друго място.и повече не се върна на темата.

-    За какво мислиш? - попита Шърли.

-    Мислех си за твоите тайни, за всичко, което не знам за теб...

-    Така е по-добре! Научиш ли подробности за другия, той ти става безинтересен.

-    Права си... Но понякога си казвам, че ми се иска да съм стара жена, защото вече ще съм открила коя съм всъщност!

-    Според мен, но това си е мое лично мнение, твоята загадка се крие в детството ти. Нещо се е случило, нещо, което не си успяла да преодолееш... Често се питам защо се подценяваш толкова, защо си толкова неуверена...

-    Представи си, че и аз си задавам същите въпроси.

-    Тогава всичко е наред! Щом си задаваш въпроси, значи си подредила първото парченце от мозайката, която си захванала да нареждаш. Има хора, които никога не си задават никакви въпроси, живеят със затворени очи и никога нищо не откриват...

-    За теб това не се отнася!

-    Не... А все по-малко ще се отнася и за теб. Досега се криеше зад брака си, зад изследванията си, но сега, след като си показа носа навън, ще видиш как ще започнат да ти се случват разни неща! В момента, в който човек се раздвижи, и нещата край него се раздвижват. Ти няма да бъдеш изключение от правилото. Още много ли ни остава до въпросното място?