Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Не намери смелост да разкаже на Шърли за случката с младия мъж. Шърли щеше да й се присмее. „Трябвало е да го поканиш на кафе, да го попиташ как се казва, да поразучиш в колко часа свършва работа! Страхотно си задръстена.“
„Ми да... Задръстена съм, нищо ново! - въздъхна Жозефин, драскайки по листа със сметките. - Всичко вшедам, всичко чувствам, хиляди подробности се забиват в мен като тресчици и силно ме нараняват. Хиляди подробности, които останалите не забелязват, защото са с крокодилска кожа.“
Най-трудното беше да не отстъпи пред паниката. Тя винаги нанасяше ударите си нощем. Жо усещаше как в нея нараства тревогата, от която нямаше спасение. Въртеше се в леглото, а сънят не идваше: да плати вноските за апартамента, режийните, данъците, хубавите дрехи на Ортанс, за колата, осигуровките, телефона, картата за плуване, ваканциите, билетите за кино, обувките, зъбните шини... Изброяваше разходите и ококорена от ужас се захлупваше със завивките, за да не мисли повече. Случваше се да се събуди, да седне в леглото, да смята и пресмята отново и отново и да се убеди, че няма начин да се справи, докато през деня цифрите бяха показвали, че всичко ще е наред! Паникьосана, запалваше лампата, донасяше листа със сметките и започваше да пресмята пак, докато не си върнеше здравия разум. Тогава гасеше лампата, но вече изтощена до крайност.
Страхуваше се от нощите.
Хвърли последен поглед на цифрите, изписани едните с молив, другите с червена химикалка, и успокоена установи, че засега бяха запазили спокойствие. Мисълта й литна далеч напред към семинара, за който трябваше да се подготви. Припомни си един пасаж, който беше прочела. Каза си, че ще е добре да го препише и да го използва. Потърси го, откри го и реши да го сложи за увод на доклада си.
„Проучванията, направени от специалистите по икономическа история, сочат, че периодът между 1070 и 1130 година е много плодотворен за Франция. Мрежата от селища се разраства, настъпва подем в градовете, съчетан с разпространението на парите в селските райони и развитието на търговските връзки между градовете. Същевременно това динамично и новаторско време е белязано и от системното ограбване, на което феодалите подлагат крепостните селяни. Как е бил осъществен този икономически подем - въпреки феодалните владетели или благодарение на тях?“
Лакътят й се плъзна по мушамата на масата и Жо се почуди дали същият въпрос не се отнася и за нейния случай. Откакто остана сама, откакто сметките, които трябваше да плаща, не й даваха мира, тя придобиваше все повече опитност и мъдрост. Сякаш самият факт, че се оказа изложена на опасност, я караше да наваксва и да работи, да работи, без да спира...
Ако парите не се изпаряваха с такава скорост, би могла да наеме къща за момичетата следващото лято, да им купи красивите дрехи, които желаят, да ги води по театри и по концерти... Един път седмично биха могли да вечерят навън и да ходят на козметичка. Би могла да отиде на фризьор, да си купи красива рокля, за да не се срамува от нея Ортанс...
Тя се размечта за момент, след което се върна на земята - бе обещала на Шърли да й помогне при доставката на сладкишите за някаква сватба. Беше голяма поръчка. Шърли се нуждаеше от помощта й, за да не се разпилеят сладките в колата и за да остане на волана, докато тя си свърши работата, в случай че не намери място за паркиране.
Жо подреди нещата си, тефтера със сметките, молива и червената химикалка, поседя още малко, смучейки замислено капачката на червения „Бик“, после стана, облече си палтото и се запъти към Шърли.
Шърли я чакаше на стълбищната площадка, тропаше нервно с крак. Синът й Гари стоеше на вратата. Той махна за поздрав на Жо и се прибра. Жозефин тихо възкликна от изненада, но това не убягна на Шърли.
- Какво ти става? Призрак ли видя?
- Не, Гари... видях го като зрял мъж, мъжа, в който ще се превърне след някоя и друга година. Страхотен красавец!
- Да, знам, жените вече започват да го заглеждат.
- Той усеща ли го?
- Не! Пък и няма аз да съм тази, която ще му го каже... Не желая да се превърне в раздут самовлюбен пуяк.
- Да се превърне в надут самовлюбен пуяк, Шърли, не раздут.
Шърли сви рамене. Беше наредила една върху друга кутиите със сладките и ги бе покрила с бели памучни кърпи.
- Я ми кажи... Сигурно баща му не е бил за изхвърляне?
- Баща му беше най-големият красавец на света... Всъщност това беше единственото му качество! - тя смръщи вежди и махна с ръка, сякаш да прогони лош спомен. - Добре... Сега какво правим?
- Каквото кажеш... Ти знаеш, така че ти решавай.