Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Какво ще правиш довечера? Ще се виждаш ли с Дъртия?
Брюно Шавал беше дошъл за кафе. Извади цигара и взе да почуква с нея по пакета, преди да запали. Пушеше серт тютюн, както беше виждал да пушат актьорите от старите филми.
- А, не го наричай така!
- Да не си го залюбила пак, пиленце?
- Не понасям да го наричаш Дъртия, това достатъчно обяснение ли е?
- Всъщност ти май си го обичаш дундестия дядко.
-Ами да...
- Я виж ти, не ми го беше казвала досега...
- За нас двамата разговорите никога не са били приоритет.
- Разбрано. Днес не си на кеф, затова си затварям устата.
Тя сви рамене и леко потърка буза в топлата чаша с кафе.
Постояха, без да говорят, без да се поглеждат, пиеха кафето си
на малки глътки. Шавал се доближи, залепи бедро до бедрото на Жозиан и леко, сякаш без да иска, я побутна, за да разбере дали наистина е сърдита. И понеже тя нито помръдна, нито го отблъсна, той навря носа си във врата й и прошепна с въздишка:
- Хм! Как приятно ухаеш на сапун! Как ми се иска да те видя изтегната на леглото и бавно, без да бързам, да се потопя в аромата ти.
Тя се дръпна с въздишка. Сякаш се съобразяваше с нея! Сякаш я галеше! Истината беше, че той беше този, който се оставяше да бъде гален! Изтягаше се на леглото, а тя трябваше да подкара нещата, докато започне да скимти и да се върти! След като свършеше, едва му се откъсваше едно „благодаря“ и някоя и друга бърза ласка.
Циничен и очарователен, гордо изправен, без да я изпуска от очи, той запали цигарата си, отметна падащия над очите му кестеняв кичур и я огледа със задоволството на собственик. Знаеше как да я накара да отстъпи, как да я омае. Откакто я беше тикнал в малкото си джобче - по-точно в леглото си, - се беше възгордял. Сякаш беше извършил подвиг! Присвояваше си славата на завоевател и се вреше напред. Беше си осигурил достъп до директора благодарение на нея и смяташе, че властта му е на една ръка разстояние. Вече не беше прост чиновник, беше на път да стане съдружник! Такива са мъжете, неспособни да приемат успеха и славата, без да се фукат и да важни-чат. Откакто Жозиан му бе обещала да поговори с Дъртия и да му издейства повишение, той риеше с копита от нетърпение. Вървеше непрекъснато по петите й, спираше я по коридорите, из ъглите, в асансьорите, за да го успокоява. „Какво стана, подписа ли? Подписа ли вече?“ Тя го отблъсваше, но той неуморно повтаряше едно и също. „Какво си мислиш? Това напрежение ми се отразява зле на нервите! Да можех да те видя на моето място!“ - хленчеше той.
И сега пак му се прииска да попита: „Какво става? Той каза ли ти нещо?“, но виждаше, че моментът не е подходящ. Щеше да почака.
Жозиан не можеше да се сърди дълго време. Беше твърде мека с мъжете. „Как така не мога да им се разсърдя истински? - питаше се тя. - Как така винаги съм готова да се любя? Дори на дебелите, на грозниците, на диваците, които ме изнасилваха, и на тях не можех да се сърдя. Не че винаги ми е доставяло удоволствие, но съм готова да го правя пак и пак, и пак. Ако прикрият мръсния си порок зад нежност и доброта, направо търча като изоглавена. Достатъчно е да ми говорят тихичко, да се отнасят към мен като към човешко същество с душа, мозък, сърце, да ми отредят едно местенце в обществото и отново ставам малко дете. Гневът, злопаметството, отмъщенията, всичко забравям и съм готова да се пожертвам, за да продължават да ми говорят с уважение и да ме почитат. Само и само да ми казват мили думи. Да ме питат за мнението ми. Колко съм тъпа!
- Хайде, малката ми душичка, помирихме ли се? - пошушна Шавал, сложи ръка на хълбока на Жозиан и я обърна към себе си.
- Престани, ще ни видят.
- Няма! Ще кажем, че сме добри приятели, които си правят майтап.
- Не, недей. Той е в кабинета си с Клечката. Ако излезе и ни види, ще ме изхвърли.
„А може вече да съм изхвърлена! Може вече да ме е пожертвал на олтара на фирмата! От доста време се напъва да се освободи от Мюрпен и е готов на всичко, само и само тя да подпише. Като нищо ще обещае главата ми на законната си половинка. Какво съм аз в сравнение с този договор? И тогава всичко ще се разсъхне. Шефа, Шавал, цар Кинт! Ще се ометат, а аз ще остана по гол задник в калта както обикновено.“ При тази мисъл смелостта й се изпари и тя се почувства съвсем отмаляла. Наклони се към Шавал.
- Обичаш ме все пак мъничко, нали? - попита тя с тон, който просеше нежност.
- Дали те обичам, красавице моя? Ама ти наистина ли се съмняваш? Да не си луда? Почакай още малко и ще видиш как ще ти го докажа. - И я хвана с две ръце за задника.
- Не, ама... ако случайно не се получи или нещо се обърка? Няма ли да ме изоставиш?