Жълтите очи на крокодилите

-    Нещо не е наред ли, душко?

-    Мама е умряла.

-    И ти е мъчно, а?

-    Ами да...

-    Я ела...

Шефа я прегърна през талията и я сложи да седне на коленете му.

-    Хвани ме през врата с две ръце и се отпусни... сякаш си малкото ми бебче. Знаеш колко много исках да си имам детенце, мое си детенце.

-    Да - подсмръкна Жозиан и се притисна към добрия дебел чичко.

-    Нали знаеш, тя не пожела да ми роди детенце.

-    Толкова по-добре в края на краищата... - преглътна Жозиан и отново си издуха носа.

-    Затова ти си всичко за мен... И жена, и бебе.

-    Любовница и бебе! Жена ти те очаква в кабинета.

-    Жена ми!

Шефа подскочи, сякаш му бяха забили ръждясал пирон в задника.

-    Сигурна ли си?

-    Разменихме някоя и друга дума...

Той потърка с ръка черепа си, много притеснен.

-    Скарахте ли се?

-    Тя ме предизвика и аз не й останах длъжна!

-    Ама че работа! Точно сега, когато имам нужда от подписа й! Успях да пробутам на англичаните онзи скапан филиал в Мюрпен, нали го знаеш, дето исках да се освободя от него... Сега ще трябва да й се подмазвам, да пърхам покрай нея! Душко, не можа ли да се заядеш с нея някой друг ден! Как ще замазвам нещата сега?

-    Тя ще ти поиска главата ми...

-    Дотам ли стигнахте?

Изглеждаше разтревожен. Закрачи из стаята, започна да се върти в кръг, да ръкомаха, да се подпира с ръка на плота на бюрото, да се върти, да си приказва сам, отново да ръкомаха, накрая се тръшна на един стол.

-    Толкова много ли се страхуваш от нея?

Той изкриви устни във вяла усмивка като победен войник с вдигнати ръце и смъкнати гащи.

-    По-добре да отида при нея да видя какво иска...

-    Да, върви виж какви ги върши сама в кабинета ти...

Шефа тръгна към вратата съкрушен, разперваше ръце и се пляскаше по бедрата, сякаш я молеше да го извини за позорното му оттегляне. Прегърбен, смазан, той се обърна и с тънък гласец, лишен от капчица смелост, я попита:

-    Сърдиш ли ми се, душко?

-    Хайде, отивай...

Ясна й беше мъжката смелост. Не очакваше той да вземе нейната страна. Колко пъти го беше виждала да трепери, след като бе разговарял с Клечката за зъби. Не очакваше нищо от него. Освен може би добро отношение, нежност в леглото. Тя му доставяше удоволствие на този добродушен дебелак, от което той беше лишен, и това я радваше, защото в любовта да даваш е също толкова хубаво, колкото и да получаваш. Какво прекрасно усещане - да се катериш по него и да го чувстваш как припада от удоволствие, заклещен между бедрата ти! Да го гледаш как подбелва очи, как изкривява устни. Вътре в стомаха й нещо пърхаше, създаваше й едва ли не усещане за майчинска сила. Като се сетеше само колко мъже се бяха изредили между бедрата й! Един повече, един по-малко! Поне този тук беше добричък. Тази сила, това любовно партньорство между нея и дундестото й бебче започваше да й харесва. Но дали все пак нямаше да е по-добре да се омете... Жозиан никога не беше имала доверие на мъжете. Както и на жените впрочем! От най-млади години не вярваше на никого освен на себе си! Понякога се объркваше и от собствените си реакции.

Тя се изправи, разкърши се и реши да си вземе едно кафе, за да си подреди мислите. Хвърли последен мнителен поглед към кабинета на Шефа. Какво ли става там вътре между жена му и него? Дали ще се огъне пред изнудването и ще я пожертва на олтара на мангизите? На цар Кинт. Така майка й наричаше парите. Обоже-ственият цар Кинт. Само ние, бедните обикновените хорица, познаваме това преклонение пред парите! Не ги получаваме като нещо, което ни се полага по право, или като плячка, а ги превъзнасяме и им се кланяме като на идол. Спускаме се да грабнем и най-дребната монетка, паднала на тротоара. Вдигаме я, лъскаме я, докато заблести, и я поднасяме към носа си, за да я подушим. Гледаме с поглед на бито куче богаташа, който я е изпуснал и дори не си е дал труда да се наведе да си я прибере. Нима аз с превземките си на независима мадама цял живот не съм експлоатирана от цар Кинт, нима не дължа на него загубата на девствеността си, първите юмручни удари по тила, първите ритници в корема, нима не ме е унижавал и малтретирал? Заради него всеки път, когато видя богаташ, не мога да се сдържа да не го гледам като някакво висше същество, вдигам очи към него, сякаш е Господ, готова съм да му кадя тамян!

Ядоса се на себе си, стана, подръпна смачканата си рокля и отиде до кафе машината. Пусна монета и горещата струя потече в чашката, а тя стоеше и чакаше машината да изплюе черната си жлъч до последната капка. Обгърна чашката с длани и от топлината й се почувства по-добре.