Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Смъкваме всичко долу, ти ще пазиш сладките, докато докарам колата, после товарим и айде, потегляме! Повикай асансьора и подпри вратата.
- Гари с нас ли ще дойде?
- Не. Учителят му по френски е болен, той е вечно болен.. . Вместо да учи в занималнята, нашият седи вкъщи и чете Ницше! Някои родители имат пъпчиви тийнейджъри, на мен ми се е паднал тийнейджър интелектуалец. Хайде! Губим си времето в приказки, тоуе оп!
Жозефин се подчини. Натовариха колата за нула време, подредиха сладките на задната седалка и Жо получи задачата да крепи с ръка кутиите, за да не се посипят на пода.
- Виж къде е на картата - изкомандва Шърли - и ми кажи дали няма друг маршрут освен по авеню „Бланки“.
Жозефин вдигна от пода картата и се зае да я проучва.
- Колко си бавна, Жо!
- Не аз съм бавна, а ти си припряна. Трябва ми време да се ориентирам.
- Права си. Толкова мило от твоя страна, че ме придружаваш. Вместо да ти благодаря, аз те навиквам.
„Затова обичам тази жена - си каза Жо, докато изучаваше картата. - Признава си, когато прекалява, и когато греши, пак си признава. Винаги е точна. Думите, жестовете, постъпките отразяват точно мисълта й. В нея няма капка фалш или преструвка.“
- Можеш да минеш по улица „Артоа“, да завиеш по „Марешал Жофр“, да свърнеш по първата вдясно и излизаш точно където трябва, на улица „Клеман Маро“...
- Благодаря. Уговорката беше за пет часа, но изненадващо ми позвъниха, за да ми кажат, че трябва да съм там в четири и ако не съм, да си навра сладките сещаш се къде. Важен клиент е и е убеден, че ще направя всичко, което ми прииска от мен...
Когато се ядосваше, Шърли правеше грешки, иначе френският й беше безупречен.
- Обществото се подиграва с хората. Краде им цялото време, единственото нещо, за което няма определена тарифа и с което всеки разполага както намери за добре. Получава се така, сякаш човек е длъжен да жертва най-хубавите си години на олтара на икономиката. И какво ни остава след това, я ми кажи? Някоя и друга година отвратителна старост, подсладена с ченета и украсена с памперси! Не ми казвай, че няма нещо долно в цялата работа.
- Може и така да е, само че не виждам как да го променим. Освен ако не променим обществото. Други преди нас са правили опити, но без особено убедителни резултати, не може да не признаем. Ако пратиш фирмата по дяволите, те ще си намерят някой друг, а ти ще изпуснеш пазарната ниша за сладките.
- Знам, знам... Обаче като се възмущавам, ми олеква! Изпускам парата! Освен това защо човек да не си помечтае.
Мотопед засече колата на Шърли и тя избълва порой ругатни на английски.
- Цяло щастие е, че Одри Хепбърн не е говорела като теб! Иначе щях доста да се изпотя, докато я превеждам.
- Как можеш да си сигурна? Вероятно и тя понякога за разтоварване е казвала нецензурни думи! Но те просто не фигурират в биографията й.
- Изглежда толкова съвършена, благовъзпитана. Не ти ли направи впечатление, че няма любовна история, която да не завърши със сватба?
- Така се разказва в твоята книга! Когато е снимала „Сабрина“, е имала връзка с Уилям Холдън, който е бил женен.
- Да, обаче тя го е разкарала. Защото й признал, че се подложил на операция, за да не може да има деца, а тя искала много деца. Обожавала децата. Брака и децата... - „Също като мен“ - спомена полугласно Жо.
- Ами след всичките изпитания, през които е минала в юношеските си години, сигурно си е мечтаела за коте, з\>ее1 коте...
- А, и теб ли те впечатляват изпитанията? Не мога да повярвам, че е понесла всичко това, била е такава мъничка и крехка.
Петнайсетгодишна по време на Втората световна война, Одри Хепбърн е участвала в съпротивата в Холандия. Разнасяла бележки, скрити в подметките на обувките й. Един ден, връщайки се от акция, била арестувана от нацистите заедно с десетина жени и отведена в германското комендантство. Успяла да избяга и се скрила в мазето на някаква къща. В ученическата си чанта носела ябълков сок и парче хляб. Прекарала в мазето цял месец в компанията на семейство изгладнели плъхове. Било два месеца преди освобождението на Холандия. Примряла от ужас и изтощена от глад, тя излязла посред нощ на улицата, дълго бродила и се лутала, докато най-накрая успяла да се добере до дома си.
- Обожавам теста за най-сексапилната млада жена на света! -добави Жо.
- Това пък какво е?
- Тест, който правела на вечеринките в началото на кариерата си в Англия. Имала ужасен комплекс заради големите си ходила и малкия бюст. Заставала в един ъгъл и си повтаряла: „Аз съм най-жела-ната девойка на света! Мъжете падат в краката ми, остава само да се наведа и да си избера...“ Толкова много пъти си го повтаряла, че така и ставало! В края на вечеринката се превръщала в център на вниманието и около нея кръжал рояк от обожатели.