Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Стояхме в коридора, а аз се оглеждах наоколо за следи, които да ми подскажат, че Еди се крие при Мери Маги.
— Чудесна сграда — отбелязах. — Не знаех, че в кеча има толкова пари.
— Борбата в кал не е добре платена. Живея от рекламите. А и имам няколко корпоративни спонсори — отвърна Мери Маги и погледна часовника си. — Господи, вижте часа. Трябва да вървя. След половин час трябва да съм на тренировка.
Изкарах колата от подземния гараж и паркирах на странична улица, за да звънна няколко телефона. Първо се обадих на Рейнджъра.
— Ей — каза той.
— Знаеш ли, че Дечуч притежава една трета от „Змийското гнездо“?
— Да. Спечели я на зарове преди две години. Мислех, че знаеш.
— Не знаех!
Мълчание.
— Има ли още нещо, което би трябвало да знам, а не си споделил с мен? — попитах.
— Колко време имаме?
Затворих му и се обадих на баба.
— Искам да провериш няколко имена в указателя — помолих мило. — Трябва да знам къде живеят Дейв Винсънт и Въртележката.
Чух как баба прелиства страниците. Най-после вдигна телефона отново.
— Никой от тях не е вписан в указателя.
Мамка му! Морели можеше да ми даде адресите, но нямаше да се съгласи да се забърквам със собствениците на „Змийското гнездо“. Щеше да ми изнесе лекция, че трябва да внимавам, а това щеше да доведе до разправия и крясъци и после щеше да ми се наложи да изям огромно количество шоколад, за да се успокоя.
Поех си дълбоко дъх и отново набрах телефона на Рейнджъра.
— Имам нужда от един адрес — казах му.
— Чакай да отгатна — отвърна ми той. — Въртележката и Дейв Винсънт. Въртележката е в Маями. Премести се миналата година. Отвори клуб в Саут Бийч. Винсънт живее в Принстън. Доколкото знам, двамата с Дечуч не се обичат много.
Рейнджъра ми даде адреса на Винсънт и затвори.
Нещо сребърно привлече вниманието ми. Вдигнах поглед и видях Мери Маги, която зави зад ъгъла в поршето си. Потеглих след нея. Не може да се каже, че я следях, но я държах под око. И двете отивахме в една и съща посока. На север. Останах зад нея и ми се стори, че се отдалечава прекалено много от кварталните фитнес клубове. Подминах отбивката си и я последвах към северната част на Трентън. Ако внимаваше, щеше да ме забележи. Трудно е да проследиш някого като хората с една-единствена кола. За щастие Мери Маги не се оглеждаше за опашка.
Изостанах малко назад, когато тя зави по улица „Чери“. Паркирах по диагонал от къщата на Роналд Дечуч и видях как Мери Маги излезе от поршето, отиде до вратата и звънна. Отвориха й и тя изчезна вътре. След десет минути вратата отново се отвори и Мери Маги Мейсън излезе. Качи се в колата си и потегли. Този път наистина отиде във фитнес зала. Изчаках я да паркира и да влезе вътре, после си тръгнах.
Поех по шосе 1 към Принстън, извадих картата и открих дома на Винсънт. Принстън не е точно част от Ню Джърси, а по-скоро малък остров на богатството и интелектуалната ексцентричност. Открит и честен град, попаднал сякаш случайно в земята на универсалните магазини. Тук косите са по-къси, токовете — по-ниски, а задниците — по-стегнати.
Винсънт притежаваше голяма жълто-бяла къща в колониален стил, разположена на терен от половин акър в края на града. До къщата имаше двоен гараж. Отпред не се виждаха коли. Нямаше и знаме, което да провъзгласява, че Еди Дечуч се крие тук. Паркирах на отсрещната страна на улицата и започнах да наблюдавам къщата. Адски отегчително. Нищо не се случваше. Не минаваха коли. По тротоарите не играеха деца. Отникъде не гърмеше хевиметъл. Бастион на почтеността и скуката. Леко заплашителен при това. Мисълта, че крепостта на Винсънт е купена с печалбите от „Змийското гнездо“ не разваляше впечатлението от снобщината на старите мангизи. Не вярвах, че Дейв Винсънт ще се зарадва, ако спокойната му неделя бъде нарушена от агентка по залавяне на обвиняеми, която издирва Еди Дечуч. Не бях напълно сигурна, но предполагах, че госпожа Винсънт нямаше да рискува да съсипе светското си положение, като приюти човек от типа на Чучи.
Бях затрила цял час в наблюдение, когато по улицата бавно мина полицейска кола и спря зад мен. Страхотно. Ей сега щяха да ме изритат от квартала. Ако някой ме хванеше да седя пред къщата му в Бърг, щеше да изпрати кучето си да се изпикае на калника ми, а след това да ме обсипе с псувни и закани и да ме прати по дяволите. В Принстън изпращаха безукорно пригладен и учтив полицай да проучи положението. И това ако не беше висока класа!
Нямаше да спечеля нищо, ако раздразнех лъскавия като от реклама полицай, затова излязох от колата и се приближих към него, докато той проверяваше регистрационния ми номер. Подадох му визитната си картичка и договора, който ме упълномощаваше да хвана Еди Дечуч. После му обясних, че извършвам рутинно наблюдение.