Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Не ми харесва - каза Смит.
- Ти не харесваш нищо - контрира го Девън. - Ще наредя да ги следят. Ако престъпят границата дори и с милиметър, ще ги хвана и убия. Няма сценарий, от който да излезем губещите. Разполагаме с ексцентричен милиардер, който желае да спонсорира изследванията ни, с надеждата че ще му дадем дара на вечния живот, така че той да продължи да бъде част от управляващата класа, когато ние завладеем света. Или ще работи с нас, или ще промием мозъка му и той ще се превърне в нашата кукла на конци.
- Така или иначе, в крайна сметка планирам да го убия - заяви Джоунс и заби нокът в добре полираната конферентна маса, като издълба буквата Д в скъпата дървесина. - Не изпитвам никакви симпатии към тези самозабравили се хора.
Девън забеляза, че Литън се е запътил към вратата.
- Съгласен ли сте, докторе?
- Какво? Да, разбира се. Нуждаем се от парите. Трябва да вървя на партито. Ще се видим там.
С тези думи Литън излезе тичешком от стаята, следвайки асистента си. След като вратата се затвори, Девън въздъхна.
- Може би трябва да се въздържаме от приказки за убиване на самозабравили се хора около доктора, който е начело на изследването.
- Защо ни е притрябвал Бренан? Ние имаме пари - изхленчи един от младите вампири, който досега не се бе изказвал.
- Браво. Може да заплатиш щетите върху масата - каза Девън.
Джоунс се изкиска.
- Истината е, че не искахте да рискувате собствените си пари за тези проучвания - изтъкна Девън. - И защо да го правим, след като разполагаме с доброволец с пари, готов да предаде овчия си род.
- Би трябвало да си следващия Приматор - добави Смит. - Не харесвам политиката, но на теб ти се отдава с такава лекота. Ще се намърдаме там и когато това стане, ни трябва някои, който да манипулира законите в наша полза. Когато американците промениха Конституцията си, за да позволят съществуването на трета, контролирана напълно от вампири, камара в Конгреса, ни отвориха вратата за пълно господство.
- Може да се каже, че постъпвайки така, загубиха и оголиха вратовете си - отеляза Джоунс разгорещено, а устните му се бяха дръпнили назад, заради издължените резци. - Наш дълг е да приемам жертвите им.
- Вероятно, но никой не става водач на Примуса, защото е убил човеци - каза Девън. - Следващият Приматор трябва да изглежда като вампир, който може да работи с тях, иначе ще сподели съдбата, сполетяла предходните двама.
- Или тя - дрезгав глас дойде от сенките в най-далечния ъгъл. -Кой знае, може би този път жена ще стане Приматор.
Девън се усмихна, наслаждавайки се на начина, по който копринената й рокля с цвят на шампанско така добре се спускаше по извивките й, докато жената пристъпваше към светлината.
- Разбира се, Дийдри. Ако една жена е способна да го направи, то това ще бъдеш ти, скъпа моя.
Тя тръгна към него, без да обръща внимание или да забелязва похотливите и спекулативни погледи на останалите вампири в стаята. Девън протегна ръка и тя я пое в своята, а пръстите й бяха ледено студени.
- Ще танцуваме ли, любов моя - попита го и наклони глава, взирайки се в очите му, а той едва не потрепна, съзирайки бездушното отчаяние в нейните.
- Абсолютно - съгласи се той и се наведе, за да й целуне ръка. -Господа, ще продължим разговора си утре вечер. Дотогава.
Той не си направи труда да изчака, за да чуе съгласието им, а вместо това напусна стаята, все още държейки Дийдри за ръка. На мига, в който вратата се затвори зад тях, тя я дръпна и тръгна бързо по коридора.
- Мислиш ли, че ще успееш да ги убедиш? - попита тя, на достатъчно разстояние, за да не могат вампирите да я чуят, като импулсивно изтри ръката си в роклята си и вероятно не осъзнаваше, че го прави.
Той вдигна рамене.
- Ще разберем утре. По един или друг начин, това ще продължи.
- Литън е глупак.
- Но брилянтен глупак и ни е нужен.
Тя спря точно там в коридора малко преди да престъпи в светлината, която излизаше от затворените врати на балната зала.
- Не харесвам глупаците. Не може да им се вярва, че ще се държат по един логичен начин.
- Той ще се държи прилично, в противен случай ще го убия. Това достатъчно логично ли е за теб?
- Мъжете с власт контролират жените си? Наистина ли вярваш в това, вампире?