Изкуплението на Атлантида

- Наредих ти да не ме прекъсваш - сопна се Литън като трескаво му ръкомахаше, за да го накара да си тръгне.

Девън реши да стори точно обратното.

- Влезте, моля, г-н...

- Уесли, сър. Исках да кажа, Ваша Светлост, сър - запелтечи човекът, по челото му изби пот, а нагарчащият аромат на страх пропиваше всяка негова пора. - Името ми е Уесли.

- Добре тогава, г-н Уесли, какво толкова имате да ни казвате?

Лицето на мъжа се изкриви, като се опитваше да държи под око както вампирите, така и работодателя си.

- Ами, свързано е с господин Бренан.

- Какво за Бренан? - попита рязко Литън. - Той е тук, сам ми каза, че е тук. Даде ли му приветствения пакет?

- Да, разбира се, но той не беше там. - Уесли усука ръцете си, а погледът му постоянно подскачаше по седналите около масата за конференция вампири. - Искам да кажа, че беше в стая, но не неговата.

Литън завъртя очи.

- Тогава го заведи в стаята му. Какво му е толкова спешното на това?

- Така и направихме, служителят на рецепцията го насочи към стаята му, но въпросът не е къде е бил, а с кого. Ако ме разбирате правилно.

Девън въздъхна. Нервната усмивка на този мъж започваше да го дразни и предизвика желания да изтръгне гръкляна му. Не че бе особено гладен или Уесли щеше да му се услади. Но така щеше да сложи край на бръщолевеното му, което си беше страхотно преимущество.

- С кого, Уесли? - попита той, за да предотврати образите на себе си, дарявайки човека с незабавна смърт. - Кой е този спътник, който така те е смутил?

- Репортерката, сър - отвърна Уесли. - Господи Бренан беше с репортерката, Трейси Баум и изглеждаше доста уютно в компанията й, ако ме разбирате.

Човекът с лице на гризач, сякаш озари стаята с похотлива „нека бъдем мъже“ усмивка, която така й не успя да намери своите фенове между нетърпеливите вампири, които или го пренебрегваха, или гледаха на него като на особено ароматна купчина боклук.

- Може да се окаже проблем - отбеляза Джоунс. - Защо нашият затворен в себе си милиардер се занимава с репортерката? Девън, сигурен ли си, че проучванията ти за него за точни?

Девън се отпусна на стената и скръсти ръце пред гърдите си.

- Винаги съм точен, Джоунс. Ето как съм постигнал всичко, което имам. Добре ще е да не го забравяш.

- Може би му е приятелка - предположи Уесли, като гласът му секна по средата на изречението. - Нали знаете, сладък задник, който да...

- Достатъчно, Уесли - прекъсна го Девън. - Освен ако не желаеш да пийнеш по едно с приятелите ми. - Посочи към вампирите, които седяха около масата и се наведоха напред.

- Или може ти да се превърнеш в основното меню - процеди Смит лукаво.

Уесли едва не повали Литън на земята в отчаяния си опит да избяга от стаята, а Девън си позволи една мрачна усмивка.

- Мъжете с власт контролират жените си - отбеляза, знаейки, че по-късно щеше да съжалява за думите си. Тя щеше да се погрижи за това. - Ако изобщо е имало проблеми, предишните действия и финансиране на Бренан щяха да са на първа страница. Той много добре знаеше, че първият му половин милион е заделен за изследвания върху поробването; това бе причината изобщо да ги даде. Тъй че жената просто му прави компания или е с него с цел развлечение. И в двата случая не мога да повярвам, че тя ще се окаже проблем.