Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

— Той каза, че за нищо не е мислел.

Другият имаше търпеливи, мигащи очи, а прошарените му кичури коса бяха привързани със синя памучна носна кърпа, избеляла от много пране, лицето му беше слабо, с хлътнали бузи; кафявата му кожа поради мрежата от бръчки изглеждаше още по-тъмна. Той обясняваше, че подозирал някаква беда, сполетяла кораба, но не получил никакви нареждания; не помни да са му давали някакво нареждане: защо тогава да напуска кормилото? Отговаряйки на следващите въпроси, той едва помръдна слабите си рамене и заяви, че тогава и наум не му минавало белите да се готвят да напуснат кораба, изплашени от смъртта. И сега не вярва в това. Би могло да има някакви тайни причини. Той дълбокомислено закима със старата си глава. Аха! Тайни причини. Малаецът беше човек с голям опит и желаеше този бял туан да разбере — тук той се обърна към Брайърли, който не вдигна глава, — да разбере, че е придобил големи знания, докато е бил на служба при белите хора: много години е служил в морето. И изведнъж, разтреперан от възбуда, изля върху нас — омагьосаните слушатели — поток от странно звучащи имена: това бяха имена на отдавна умрели капитани, названия на забравени местни кораби — звуци, познати и изкривени, сякаш ръката на нямото време ги бе търкала в продължение на векове. Накрая го прекъснаха. Възцари се мълчание в залата — мълчание, което продължи най-малко минута и премина неусетно в нисък шепот. Този епизод бе сензацията на втория ден от следствието и направи впечатление на всички присъствуващи, на всички освен на Джим, който седеше мрачно на края на първата скамейка и дори не вдигна глава, за да погледне този необикновен и пагубен свидетел, излагащ някаква тайнствена теория за защита.