Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Матилд улови въпросителния й поглед.
— Малка е, но аз само спя тук. И оправям счетоводството. — Тя отиде до бюрото и извади няколко листа от едно чекмедже. — Счетоводството е единственото, с което Корин не се занимава. Само ме пита колко може да похарчи, а аз му казвам: изобщо не можеш, скъпи братко. Тази работа ми е противна, все имам чувството, че многото дългове са изцяло моя грешка. Работата ми е да събирам и изваждам точно, да подреждам всички банкови извлечения и фактури, а с останалото се занимава господин Юго, нашият данъчен и финансов съветник. Господин Юго е стар приятел на баща ми и тъй като никой от нас не разбира от тези неща, доверяваме му се сляпо. Когато каже: положението е лошо, хора значи е вярно, а за жалост в последно време той не казва, нищо по-различно. Само да можеше някой друг да поеме това неприятно събиране и изваждане вместо мен, но Корин е достатъчно зает да увеличава печалбата, малката ми сестра Жозефин се изплъзна, а мама е изобщо скарана с цифрите. Казва, че особено червените ужасно я изнервят. А при нас, като теглим чертата, цифрите са все червени и бих казала, почти зашеметяващо големи.
Тя подаде на Изабел хартия и плик за писмо.
— Сигурно не ви се вярва, но тази стая много ще ми липсва, когато няма да мога да живея вече тук. Никога не съм имала друг дом. А и не искам да имам.
— Защо да не можете да живеете вече тук?
— Както казах, не съм експерт по финансите, само събирам и изваждам, но и без да съм експерт, знам, че дните ни в това имение са преброени. През седемдесетте, когато лихвите бяха високи, баща ми изтегли огромен кредит, за да изплати на брата на мама частта му от наследството, а преди три години на Корин му беше необходим още един кредит, за да стегне имението. Към днешна дата знам, че банки те не трябваше да ни отпускат този втори кредит и господин Юго трябваше да ни спре… Я ми кажете, защо не ми попречите да ви разказвам всичко това? Та аз ви познавам едва опреди десет минути.
Изабел прехапа устни.
— Банките често правят така. Отпускат кредит само ако залогът е достатъчно голям. Вероятно въпреки ипотеките имението още си пази цената.
— О, да! Земята, която долу на пътя граничи със селото, рано или късно може да се застрои. Тогава цената й като нищо ще скочи четворно. Забелязваме, че поземленият данък се увеличава. — Матилд въздъхна. — Преди няколко седмици ми хрумна грандиозна идея. Предложих да запалим къщата и да си приберем застраховката. Или поне няколко от недотам хубавите постройки. Но Корин рече, че за съжаление не сме застраховани срещу пожар. Било твърде скъпо. На това му се казва ирония на съдбата.
— Мисля, че продажбата все пак е по-добър вариант от пожара — промърмори Изабел.
— Не знам. Аз клоня повече към пожара. Сега данъчните ни напомниха, а господин Юго се развика — малко късно, струва ми се — за документите от по-миналата година. Тази вечер, волю-неволю ще трябва да седна и да отметна всички фактури, да събирам и да изваждам. Данъчна декларация трябва да се подава дори всеки месец, но през зимата не е проблем, тогава нямаме пукнат франк оборот. Мразя ги тези данъчни декларации, само пълним гушите на данъчните, а господин Юго ни изпраща сметката. Която, разбира се, си удържаме от данъка, но все пак. Трябва ли ви и пощенска марка?
— Да, ако обичате. — Изабел се поколеба, но събра кураж: — Знам, че може да прозвучи като натрапване, но ако имате нужда от помощ, аз съм… — Тя затърси думата на френски. — Помощник-данъчен съветник. Нямам представа от френските данъчни закони, но умея да събирам и изваждам. Мога да си взема отнякъде специализирана литература по въпроса и тогава ще спестите и от данъчен съветник. След като имате толкова много дългове, не вярвам данъците ви да са кой знае колко големи.
— Чудесно. Погледнете само документите ни!
— Да, ако позволите.
— Наистина ли ще си причините това по време на отпуската си?
— Разбира се. Бих искала по някакъв начин да се реванширам за гостоприемството ви — каза Изабел и добави и с притаен дъх: — Ако не ви се стори твърде нахално.
— Нахално ли? При положение, че без да ме питате, ви разказах за нашето окаяно положение? — Матилд се усмихна. Това беше дискретна усмивка и можеше да се забележи само под лупа. — Баща ми винаги казваше, че не е редно да се говори за пари. А аз не се сдържах, ужасно недискретно от моя страна.