Връхлита страховит легион

— Той чака другата обувка.

— Какво? — попита Магнус.

— Един стар израз. „Да чакаш другата обувка да се изхлузи“. — Но брат му очевидно не разбираше. — Когато си в някоя странноприемница и този, дето е легнал в леглото над теб, изрита едната обувка, я чуваш да тупва на пода и чакаш да чуеш и втората, преди умът ти да се върне към това, с което се е занимавал.

Магнус кимна.

— Да, от време на време изглежда много разсеян.

— Погълнат от мислите си — рече майка им. — Успява да го крие твърде добре от всички, но не и от мен.

— Може би чака нещо да се случи? — попита Магнус и погледна към прозореца, зад който сияеше мекото следобедно слънце. — Нали казваш, че умее да се прикрива добре.

— Защо не го попиташ направо? — попита Калеб.

— Мислиш ли, че не съм го правила? — Тя се изправи и застана пред по-малкия си син. Погледна го в очите и продължи: — Никога няма да ми каже нещо, което не смята, че трябва да зная. — На устните й затрептя огорчена усмивка. — А и аз нали все му казвам да си гледа неговите дела и да ме остави на мира. Той все внимава да не ми пречи. — Въздъхна и добави: — Мразя, когато прави така!

Синовете й се разсмяха. Родителите им се обичаха дълбоко, но Магнус и Калеб знаеха, че понякога в брака им се усеща напрежение. Майка им бе жена със силна воля и по-възрастна от своя съпруг, макар че когато и двамата родители са над столетие, разликата във възрастта е по-скоро академична. И все пак и двамата осъзнаваха, че нещо друго тревожи баща им.

През годините след връщането си в Мидкемия от вече изчезналия свят Келеуан Пъг се бе нагърбил с огромна отговорност. В началото бе сложил край на ужасната война между цураните и Островното кралство, а после бе основал колония на магьосници, известна като Звезден пристан.

— Напоследък посещава Звезден пристан по-често от обичайното — посочи Магнус.

След като в Звезден пристан бяха започнали да се ширят политически интриги, Пъг, без да вдига излишен шум, бе основал свое училище тук, на Острова на чародея. Външният свят смяташе острова за прокълнато място и корабите на всички народи го заобикаляха отдалече — поведение, което Пъг окуражаваше, като разпространяваше слухове, а приближеше ли се някой кораб, разиграваше страховити сценки.

Пъг бе близо до осъществяването на мечтата си да създаде мястото, което някога бе мечтал да стане Звезден пристан: академия, в която магьосниците да изучават и практикуват магични умения, да обменят познания и да оставят наследство, което да бъде предавано на идните поколения. Това бе и неговото желание, мандат, който се надяваше да превърне в лично наследство — Пъг искаше да основе един малък и уютен свят, освободен от дребно политиканстване, от фанатизма на суеверието, място, където у учениците се възпитава желанието да служат и да бъдат полезни на другите, вместо да използват таланта си за лична облага, печалба и надмощие.