Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Проблемът не бе само в поканата, а и в начина, по който бе предадена: в един миг Пъг бе сам в кабинета си късно през нощта, а в следващия до него застана фигура в бяла роба. Позна го веднага щом го видя — това бе един от помощниците и прислужниците на Оракула. Обикновените човешки представи не можеха да опишат напълно същината на това създание. За аалите полът бе само наследствен фактор, телата им бяха човешки, за да имат приемлив външен вид, ала умовете и духовете им бяха чужди. В началото Пъг хранеше жив интерес към тези неща, защото Оракулът бе взел умиращото тяло на дракон, чиито златисти люспи бяха обсипани със скъпоценни камъни, заредени с буреносна магия, която обикновено се освобождаваше във вихъра на битката, както бе станало, когато драконът и неговият ездач Томас, наследник на силата на валхеру, се бяха изправили срещу най-опасното от всички същества — Страховития властелин.
Макар тази битка да се бе състояла преди близо четири столетия, Пъг я помнеше така, сякаш е била вчера. Все още можеше да повика в съзнанието си живи спомени за хаоса, който го обкръжаваше, за Макрос Черния, за двамата цурански магьосници, присъединили се към него в опитите да възпрат завръщането на Драконовите господари, приемници на валхеру тук, на Мидкемия.
Битката край отдавна изоставения град Сетанон бе първото от поредица стълкновения с агенти на Безименния — Налнар, Бога на злото, възбудителя на Войните на хаоса — и на последвалите битки, водени от Пъг и неговите съюзници.
Той въздъхна и направи опит да се съсредоточи. Най-странното при това повикване не беше, че му го доставиха лично, а че не го бяха призовали веднага. Трябваше да се появи пред Оракула на дата след цял месец. И ето, че днес бе тъкмо този ден.
Поколеба се дали да не съобщи на Миранда за случващото се, но по някаква причина му се искаше първо да изслуша Оракула, а сетне да се справя с настроенията на жена си. Тя сигурно щеше да поиска да дойде с него, но нито нейното име, нито това на Магнус бе споменато.
Пък и предишните му срещи с Оракула по принцип бяха кратки. Вероятно щеше да се върне преди вечеря.
Вече десет години той практикуваше умението да се премества в пространството, без да прибягва до цуранските сфери. С течение на времето последните се намираха все по трудно заради унищожаването на Келеуан. Неколцина магьосници от Келеуан бяха избягали в Ламът, но повечето от тези, които бяха оцелели след разрушаването на родната им планета, сега се бяха установили на Нови Келеуан.
Макар че никога не би го признал, Пъг се ядосваше на факта, че жена му може да се прехвърля без никакво усилие от едно място на друго, докато той трябваше да извика на помощ цялата си воля.
И все пак криптата на Оракула беше уникална и през годините той бе ходил там много пъти. Едва ли и този път щеше да се затрудни да се прехвърли. Време беше да върви.
Затвори очи и си пожела да е в криптата. Миг по-късно чу гласа на Оракула в главата си:
„Добре дошъл, магьоснико. Идваш тъкмо навреме“.
В мига, в който Пъг се обръщаше да погледне покрития със смарагди златист дракон, в помещението се разнесе пронизително скърцане, което накара присъстващите да запушат уши.
Нещо изникна между Пъг и Оракула, в началото само сянка, която бързо се преобрази във фигура. Демон, висок поне двайсет стъпки, който за миг остана съвършено неподвижен, зашеметен от магията, която го бе призовала тук. Но объркването му не трая дълго. Той огледа бързо помещението, прецени, че дребните фигури наоколо не представляват сериозна опасност, и насочи вниманието си към Оракула.
С рев, който отекна в криптата, демонът се хвърли върху златния дракон.
7.
Пророчество
Пъг довърши заклинанието.
В мига, когато демонът се хвърли към дракона, пронизващ сноп от нагорещена енергия се стрелна към него и обгърна гърдите му като метнато ласо. На мястото, където докосваше кожата, от нея се вдигаха черни облаци дим, придружени от зловоние.
Демонът се извисяваше над всички в пещерата, с изключение на Оракула. Имаше люспи като гущер или змия, с червеникавовиолетови краища. Раменете му бяха широки и мускулести, пръстите завършваха с грамадни черни нокти, лицето му бе маска на омраза и гняв. Той нададе могъщ рев, от който стените на криптата се разтърсиха и върху главите на присъстващите се посипа мазилка.