Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Макар да вярваше, че се е посветил на спасяването на Народа също както лорд-регента, Ларомендис си даваше сметка, че Ундалин го подозира, че крои свои тайни планове. Погледна дневника и се усмихна. Нека лорд-регентът и върховният магистър, както и останалите членове на Събора, го мразят. Нека смятат, че амбициите му са лични — жажда за власт, прослава и богатство и освобождението на неговия брат. Нека го укоряват, че целите му са само такива. Стига само да не подозират какво е истинското му желание. Защото то бе толкова чуждо на природата им, колкото и враговете, които ги заплашваха от север.
Ларомендис стана. Трябваше да похапне, а после отново да се захване с прекъснатата работа, защото още утре заранта хиляди таределски воини, магьосници и книжници щяха да се прехвърлят през портала в онази прекрасна долина, изоставена много отдавна от Изгубените. Долината, през която Клановете на Седемте звезди щяха да се завърнат в древната си родина, човешкия свят, наричан сега Мидкемия.
Ларомендис стоеше до водача на Клановете на Седемте звезди и оглеждаше долината под тях. Лицето на лорд-регента бе неподвижно като маска, но блясъкът в очите му и извивката на устните му подсказваха на магьосника всичко, което искаше да знае — капанът беше заложен. Всяка мисъл за спасяването на Андкардия щеше да е забравена, тъй като сега погледът на техния водач бе вперен в древната страна на тяхната раса: Мидкемия.
Ундалин махна на военачалника Кумал и нареди:
— Започвайте.
Кумал кимна отривисто, обърна се и се върна през портала. Лорд-регентът се отмести встрани. Зад тях въздухът се изпълни със стържене, сякаш по неравната земя се влачеха хиляди камъни; вибрациите се усещаха дори през подметките на магьосника. Той знаеше, че събратята му от другата страна на портала прилагат уменията си, за да го разширят достатъчно, та чакащите да успеят да минат през него по-бързо.
Магьосникът посочи пътеката, която се виеше по склона, и каза:
— Милорд, по склоновете и в долината има огради, каквито строим и ние. Предполагам, че някога тук са живели Забравените. С малко усилия бихме могли да ги възстановим, за да служат и на нас. Отвъд този район има още изоставени поселища, така че на първо време ще можем да заселим тук повече от хиляда души. Отбелязал съм пътеките, за да могат следотърсачите лесно да ги открият. Оградите могат да послужат като защитен периметър, докато построим по-солидни стени.
Ундалин се обърна към Кумал, който вече се беше върнал, и нареди:
— Почвайте. Разположете наблюдателни постове на хълмовете над нас и часовои в проходите долу. Работниците да вдигнат сигнални кули, за да можем да викаме обитателите на външните селища, ако възникне опасност. Пратете разузнавателни отряди и не позволявайте да ни следят и наблюдават хора, елфи или джуджета. Всеки, който научи за нас, трябва незабавно да умре, преди слухът за появата ни да се е разпространил. Ние ще решим кога далечните ни роднини от север ще узнаят, че истинските господари на този свят са се завърнали. Ще дойде ден, когато ще освободим тази земя от нашите врагове — рече той, загледан към портала, през който вече пристигаха първите войници. Всеки от тях носеше броня — тежък метален нагръдник с подплатени рамене. Бледожълтеникавият цвят се дължеше на метала, който използваха при изковаването на бронята, тайна смес, която таределските ковачи пазеха като очите си, яка като стомана, но много по-лека от нея. Върху нагръдниците бяха изрисувани цветовете на клановете и цветовете на дъгата.
Първите сто войници се отдалечиха забързано от портала, разпределиха се на отряди, всеки предвождан от следотърсач, и поеха в различни посоки. След броени часове щяха да бъдат устроени лагери и наблюдателни постове и долината щеше да бъде заобиколена от бдително следен и зорко охраняван периметър. И предмостието на таределите щеше да е готово.
Ларомендис наблюдаваше търпеливо как конете теглят през портала тежките фургони, пълни с жени и деца. Това бяха бежанци от външните селища и крепости, които вече бяха паднали в лапите на демонските орди.
Дечицата мълчаха и се озъртаха с ококорени очи. Имаше нещо във въздуха на този древен свят, което караше всеки елф да усеща, че се е завърнал в древната си родина. Магьосникът можеше да го сравни само с пробуждането на отдавна заспали чувства.
Лорд-регентът клекна, свали дясната си ръкавица и загреба шепа пръст. Вдигна я към носа си, подуши я и каза: