Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Още един признак, по който съдя, че е разтревожен от нещо — рече Мирацда. — Рядко ги навестява, освен ако не го повикат. Изглежда, е доволен от текущата политическа обстановка.
— И има защо — потвърди Калеб. — Онзи пратеник от Кралството, с глупавото предложение…
— Да. Веднага щом чу, че отново ще искат от нас да се закълнем във вярност пред Кралството, татко отказа категорично — каза Магнус.
— Дори не пожелал да го изслуша докрай — каза Миранда. — Не ми разказа за това, така че научих последния път, когато бях в Звезден пристан. Един от учениците ми разправи през смях как пратеникът на Кралството внезапно се озовал насред езерото, далече от доковете на Ландрет.
Калеб се разсмя.
— Добре, че нещастният човечец е можел да плува, инак досега да сме във война с Кралството. Да давиш пратеници не се посреща добре от техните крале.
— Никога не биха започнали открита война със Звезден пристан — отбеляза Магнус. — Все още се страхуват от магията и от заклинателите, с които разполагаме тук…
— Хората на краля често са глупави, но рядко със склонност към самоубийство — рече Миранда.
Пъг бе научил някои горчиви уроци от Академията. Беше оставил управлението на Звезден пристан на тези, които живееха там, предизвиквайки гнева на Островното кралство, което смяташе острова в средата на Голямото звездно езеро за свое притежание, макар че издигането му до статут на херцогство служеше по-добре на техните политически цели.
На юг империята на Велики Кеш се бе погрижила, в интерес на своя просперитет, да накара колкото се може повече млади магьосници да търсят убежище в Звезден пристан, като същевременно запазят лоялността си към Империята. Двамата братя Ватум и Корш почти бяха успели да убедят повечето студенти, че претенциите на Кеш към острова са напълно легитимни. Едва по времето на Накор в Академията и неговата група на „третата фракция“, нарекла се жизнерадостно Сините ездачи в чест на красивия кон и синьото наметало, получени от самата императрица, крехкото равновесие бе възстановено и настъпателната политика на братята бе спряна. Дълго след смъртта им Пъг оставаше с убеждението, че са били имперски агенти.
Посещаваше Академията винаги с най-малко две цели: първо, за да припомни на хората там, че все още държи на официалната си титла, и второ, за да поддържа контакт с шепата агенти на Конклава, както и да наглежда управляващия триумвират — сегашните ръководители на трите фракции.
„Ръцете на Корш“ бе най-консервативната група, но те бяха също толкова яростни противници на присъединяването към Империята, колкото и към Кралството. Освен това гледаха на всички необучени в тайните на магията или неприсъединили се към някоя от фракциите като на възможни врагове.
„Жезълът на Ватум“ бяха по-умерени в политическите си възгледи спрямо външните сили, но по-склонни да приемат кешийската позиция.
Сините ездачи продължаваха да радват Пъг, макар че водачите им сякаш клоняха към налудничавите и маниакални възгледи на Накор за магията. Много от тях бяха склонни да приемат твърденията му, че не съществува никаква магия, а мистична „субстанция“, която може да се манипулира от всеки, който има известна представа за свойствата й.
Тъкмо тяхната група се занимаваше с набирането на нови ученици, докато по-консервативните фракции чакаха някой да се прояви достатъчно, за да отговори на стриктните им изисквания, преди да бъде допуснат в Звезден пристан. Пъг нямаше нищо против тяхната изолираност, тъй като благодарение на нея популацията на острова оставаше неизменна.
— Щом баща ни прекарва повече време там — каза Калеб, — значи нещо се е объркало сериозно. Или е предупредил агентите ни да са нащрек, или те вече са му докладвали, че се е случило нещо.
— Ако беше така, щеше да ни каже — възрази Магнус.
Майката и двамата й синове потънаха в обезпокоено мълчание. И тримата осъзнаваха, че нещо измъчва дълбоко Пъг.
— За едно можем да сме сигурни — рече Миранда. — Когато баща ви реши, че е дошло време да сподели тревогата си, ще го направи незабавно, независимо от размера на проблема.
Тя излезе от стаята, а братята се спогледаха, защото знаеха, че вероятно не е съвсем права. Това, което безпокоеше баща им, бе по-скоро надвиснала катастрофа, отколкото дребен проблем.
Пъг освободи класа и събра предметите, които бе използвал за демонстрацията. Знаеше, че от известно време семейството му го наблюдава внимателно, и бе почти сигурен за причината. Беше се опитал да скрие от тях грижите си, но очевидно не бе успял. Все още не му се искаше да признае пред себе си, че нещата са по-сериозни, отколкото изглеждат. А и днес му предстоеше най-сетне да се изправи пред причината за своите тревоги. Беше повикан от Оракула на Аал.