Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Магьосникът кимна. Моментът не беше подходящ да каже това, което бе намислил. Скоро, но не днес. Не и след като беше бягал от Демонския легион през тундрата на Мисталик, след като месеци наред ги бяха преследвали същества толкова зли и силни, че само най-могъщите воини можеха да ги забавят и само най-мощната магия да ги унищожи.
Докато колоната от бежанци продължаваше да се ниже през портала, магьосникът за пореден път осъзна едно нещо: че за да оцелее в тази земя, Народът се нуждае от съюзници. Което означаваше, че е дошло време да забравят войните с другите раси, да загърбят старите вражди.
Лорд-регентът кимна на един от вестоносците до портала и той се поклони и се стрелна обратно през магичния зев. Върна се след минута, следван от десетина възрастни елфи геоманти от гилдията.
Ларомендис знаеше, че имат нужда от тях за ремонта на градската отбрана на Андкардия и какво означава присъствието им: тези магьосници строители щяха да се заемат с издигането на нов град в сърцето на долината. Поправките на последните бастиони на Андкардия бяха оставени на неопитните чираци. Което бе признание за поражението на другия свят.
Ундалин се обърна към най-възрастния магьосник:
— Ти ще ръководиш изграждането на нашия нов дом. Започнете веднага. Погрижете се за защитата на долината.
Ще започнете ето от там. — Посочи един хълм край езерото в центъра на долината. — Около това езеро ще засадим Седемте звезди. На хълма ще вдигнете новия дворец. — Огледа се, сякаш се опитваше да запамети по-бързо чертите на този нов свят. За месец ще приключим с прехвърлянето на всички, които могат да дойдат тук. После ще затворим портала. Аз се връщам на Андкардия, за да ръководя битката. Ще се опитаме да задържим демоните колкото се може по-дълго. — Обърна се към магьосника. — Какво ти е нужно, за да откриеш истината за демоните тук?
Ларомендис пое дъх и отговори:
— Брат ми. Милорд, никой от нашите сънародници не знае повече от него за демоните… — Видя, че лорд-регентът се готви да възрази, и продължи припряно: — Зная, че мнозина го винят за нашествието на демоните, но…
— Ако това бе истина — рече лорд-регентът, — той щеше да е мъртъв. Но аз не мисля, че е лично отговорен за призоваването на демоните. Вярвам, че са го направили други като него, дръзки магьосници, навлезли в забранени за посещение царства и предизвикали с необмисленото си поведение разрушаването на магичните бариери. — Магьосникът насмалко да трепне. Той знаеше, че няма пролом в бариерите, а че по-скоро някъде е бил отворен портал… и ако се разбереше за това… Опита се да прогони тези мисли. — Ето защо смятам да го държа затворен — въпреки желанието ти.
— Вие попитахте, господарю, и аз ви отговорих.
Лорд-регентът си пое дълбоко дъх, сякаш за да запази в себе си уханията на Мидкемия, преди да се върне в света, където се водеше война.
— Добре, Ларомендис. Щом настояваш, върни се с мен и размени мястото си с неговото. Ти ще си неговата гаранция.
— Аз… — почна магьосникът.
Лорд-регентът се усмихна.
— Когато и последните наши сънародници минат през портала, ще те освободя, за да се събереш с брат си. Дотогава ще използваш таланта си, за да помагаш в отбраната срещу Демонския легион.
Ларомендис кимна. Поне нямаше да го натикат в желязна клетка, а щеше да е на бойното поле и да праща демоните в техния ад — откъдето вероятно се бяха пръкнали.
— Добре, милорд. Готов съм да служа както вие сметнете за необходимо.
Лорд-регентът заобиколи един фургон и пристъпи през магичния портал. Като се опитваше да запази безстрастно изражение, магьосникът го последва, доволен, че планът му върви според предвижданията му. Знаеше, че му е нужна само една минута насаме с брат му, не повече, а след това с радост щеше да даде живота си, за да спаси Народа. Но се молеше на древните богове жертвата му да не е наложителна, защото за да осигурят своето бъдеще, щяха да се нуждаят от неговите умения, плюс тези на брат му и на мнозина други, повечето от които в очите на лорд-регента бяха недостойни представители на вражески раси.