Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Всичко това мина през ума на Пъг, докато очакваше отговора на Оракула. Тя бе положила глава на пода, за да могат помощниците й да се погрижат за раните. Двама от тях бяха мъртви и щяха да ги изнесат веднага щом я излекуват.
Пъг наблюдаваше като хипнотизиран как се прилага на практика магия, която едва съумяваше да разпознае, камо ли да разбере. И друг път бе ставал свидетел на прилагането на изцеряващи заклинания, но тези тук надминаваха въображението му. Всеки от помощниците на Оракула, изглежда, по някакъв начин се опитваше да подтикне тялото на дракона да се самоизцери, но с ускорени темпове. Цената, която трябваше да заплатят за това обаче беше ужасяваща — помощниците се състаряваха буквално пред очите му, телата им губеха тежест и субстанция. Те даваха живота си, за да продължат нейния. Само след пет минути Оракулът изглеждаше почти така, както преди атаката. Помощниците обаче се бяха състарили с години.
— Впечатляващо — каза Пъг.
— Ние сме древна раса с много умения. — Оракулът посочи телата на двамата загинали помощници и добави: — Но и с много ограничения.
— Да предполагам ли, че тъкмо тази случка бе причината за повикването ми днес?
— Каквото е, е такова, каквото трябва да бъде и каквото ще бъде отново. — Тя се надигна бавно и се загледа в далечината, сякаш съзираше там неща, които не виждаше никой друг.
— Дори за теб, стара моя приятелко, това прозвуча необичайно тайнствено — рече Пъг.
Оракулът помълча още известно време.
Най-сетне Пъг добави:
— А, разбирам. Трябва да попитам. Какво друго те безпокои?
— Много неща, магьоснико. Виждам, че се приближава повратен момент, водовъртеж на времето и вероятностите, място с много възможни изходи. А отвъд него не виждам нищо, твърде много и различни са възможностите след този момент. Или пък това ще е краят, ако се случи най-лошото.
— Най-лошото за теб или най-лошото за нас?
— Те са едно и също. Ако аз падна, и този свят ще рухне с мен. Виждам хаос и разрушение и смърт за мнозина, в мащаби, пред които бледнее всичко, що сме преживели досега, и съзирам нарушаването на крехък баланс, така че дори самите богове ще затреперят от страх.
— Слушам те — подкани я настойчиво Пъг. Кожата му вече бе настръхнала, след като подозренията му, изглежда, се потвърждаваха. Призоваването на демони, могъщи като този преди малко, изискваше изумителна по сила магия. Удържането на такъв екземпляр бе невероятно трудна работа, но да бъде укротен, а после пратен обратно, бе дело само на Демоничен господар с несравними умения и мощ.
— Легион идва насам, Пъг от Острова на чародея. Носи се главоломно и носи със себе си хаос и смърт. Други вече са се сражавали с него и успяваха да го удържат, но скоро ще бъдат победени. Тъмния, онзи, чието име не бива да бъде произнасяно, спи неспокойно и в своя трескав сън се протяга във всички страни със силата на Най-величавия бог. Той вижда проход между световете и сънят му се превръща в реалност. Вижда своя дом и иска да се завърне в него. Другите Велики богове се опитват да го успокоят и да потушат безпокойството му, но той е по-силен от тях. Само онази, която го уравновесява, може да спре това безумие.
Пъг усети как нечии студени ръце го стискат за гърдите и рече:
— И тя е мъртва.
— Тя е мъртва — повтори Оракулът, — ала продължава да му въздейства дори в смъртта си, защото живее в сърцата на онези, които служат на доброто. Намери съюзници, — Пъг. Потърси тези, към които никога не си се обръщал. Търси сила там, където ти си слаб, и намери онези, които имат познания за неща, за които си невеж. Опитай се да разбереш това, което се задава.
Главата й отново клюмна на пода. Пъг знаеше от опит, че виденията са я изтощили. Имаше време за един, най-много два въпроса и после тя щеше да започне да говори неразбрано, нещо, което понякога продължаваше с дни, дори седмици. А когато се пробудеше, виденията й щяха да бъдат изгубени.
В ума на Пъг се гонеха десетки въпроси, които би искал да й зададе. Накрая попита: