Връхлита страховит легион

Калеб и Мари бяха някъде сред тях. Над шейсет трупа бяха извадени от останките; четири липсваха, вероятно напълно погълнати от пламъците. Населението на Острова на чародея бе намаляло с близо две трети. От преподавателите бяха останали едва дузина, учениците не бяха и два пъти повече.

Обитателите на острова бяха потресени от преживяното и изпълняваха задълженията си безшумно и мълчаливо, твърде потиснати, за да говорят. Пъг и Магнус бяха прекарали цялата нощ край Миранда, докато я подготвяха за погребението. Пъг не позволи да му помогнат да я отнесе нагоре по склона и лично я постави върху подредената клада.

Лицето на Магнус бе останало неподвижно през цялата нощ, като застинала маска. Двамата с баща му не бяха разменили нито дума.

Крийган заговори:

— Времето, отредено ни на този свят, е кратко. Дори такива като Миранда не живеят много по-дълго от останалите. Някои биха нарекли живота й пълноценен и изпълнен с осъществени мечти, но за нас той бе твърде мимолетен. — Помълча за миг, сетне продължи: — Необичайно е за членове на моя орден да изпълняват подобни ритуали, а и Миранда не ми беше чужд човек. Работата ни заедно я направи моя сестра. — Той погледна Пъг и Магнус. — Тук всички споделят загубата ви, дори и да знаем, че мъката ни не може да се сравнява с вашата, Пъг и Магнус. Разбираме болката, която изпитвате, и скърбим заедно с вас. Знаем, че това, което се случи, е дълбоко несправедливо. Ние, които служим на Дала, вярваме в постигането на равновесие и търсим крайния баланс. Вселената невинаги го позволява и пътищата на боговете са твърде сложни и трудни за разбиране. Миранда се бе посветила на служба на другите и неведнъж излагаше живота си на риск, понасяше трудности и лишения в името на доброто на останалите. Няма по-висше призвание в живота от служба като нейната и аз не се съмнявам, че когато се изправи пред Лимс-Крагма, тя ще й предложи по-добро място на Колелото на живота. Вярвам, че нашата богиня Дала стои до нея и я възхвалява като своя сестра. — Пое си дъх, за да овладее парещите в него чувства. — Калеб също е редом с нея, и жена му Мари, както и тези, които учеха и служеха на вашия остров. Те всички ще бъдат ценени и ще ни липсват, защото бяха наши братя и сестри в борбата. Бяха добри мъже и жени и нека Богинята сега бди над тях. — Обърна се към върха на хълма, даде знак и един факлоносец поднесе пламъка към кладата, сетне бавно я заобиколи, разпалвайки струпаните клони.