Връхлита страховит легион

Магнус се обърна към брат си и майка си и каза:

— Изглежда, се справя отлично.

Миранда поклати глава.

— „Изглежда“ не е достатъчно. От тази дума ми навява меланхолия.

— Накор? — попита Калеб.

Миранда кимна.

— Не зная. Може би. Минаха почти десет години. Той го прикрива добре, но понякога го обзема мрачно настроение.

Калеб, по-малкият син на Пъг и Миранда, се обади:

— Мари също го забелязва. — Съпругата му бе чувствителна жена и през десетте години, откакто бе пристигнала на Острова на чародея, бе станала нещо като ръководителка на домакинството, позиция, която Миранда с радост й преотстъпи, тъй като се интересуваше повече от магичните си проучвания.

— Бях там — каза Магнус — и знам, че никой не би могъл да направи повече от баща ми. Накор сам избра съдбата си. — И добави тихо: — Както го направихме и всички ние.

В тъмните очи на Миранда се четеше смесица от тревога за мъката на мъжа й — и раздразнение. Изражение, което двамата й синове познаваха добре. Жена с инак добро сърце, понякога тя беше нетърпелива и припряна като дете.

— Накор? — попита отново Калеб.

— Липсва му — съгласи се Миранда. — Повече, отколкото би искал да признае. Онзи кривокрак дребен негодник имаше уникален ум и можеше да ме накара да се разсмея дори когато съм бясна. — Обърна се и даде знак на синовете си да я последват надолу по склона към главната къща. — През десетте години след смъртта му баща ви го споменаваше поне дваж месечно. Но през последната седмица го спомена над десет пъти. Нещо го измъчва, нещо ново и обезпокоително.

Вила Беата — Красивата къща — се бе разраснала с годините. Големият правоъгълен дом все още доминираше, но около него бяха вдигнати и други постройки, в които сега се помещаваха учениците, приети от Пъг. Миранда, Калеб и Магнус се спуснаха по лъкатушещата пътечка към участъка, където някога бе градината, преди спалните помещения на учениците да я затворят от север и от юг.

— Дори татко да усеща някаква нова опасност — заяви Магнус, — досега не го е споделял с никого.

— Лично аз не долавям нищо, което да говори, че ни дебне каквато и да било заплаха — добави Калеб.

— Винаги има заплаха — каза Миранда. — Понякога просто не я забелязваме, докато не се появи.

Калеб се засмя, но не възрази. Заедно с брат си и с двама млади магьосници той отговаряше за събирането на сведения от многобройните агенти на Конклава на сенките — повечето заемаха високи постове сред различните народности на Мидкемия. Имаше съобщения за политически неуредици в Островното кралство, но те бяха толкова чести, че едва ли можеха да са причина за сериозни грижи. Кеш бе необичайно умиротворен, ролдемските благородници продължаваха да живеят спокойно на своя остров, уверени в чувството си за превъзходство.

Стигнаха вилата и влязоха в семейните покои, заемани сега само от Пъг и Миранда, след като синовете им се бяха отделили. Калеб живееше в малка къщичка наблизо с жена си, беше им я построила Миранда, когато синът й доведе Мари на Острова на чародея. Магнус все още обитаваше няколко помещения в ученическото крило, за да е подръка, ако се наложи баща му да отсъства.