Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Грамадни зъби се показаха под горната устна и демонът отметна рогатата си глава — имаше два черни, извити напред рога. Разтърси яростно грива и нададе нов вик, освобождавайки яростта си, че твърде дълго е бил държан затворен.
Пъг имаше ограничен опит с демоните — и почти целият бе неприятен. Ето защо не се подвоуми да подсили заклинанието за затваряне с най-силния щурм, на който бе способен.
Повлекла от сияещо бяла енергия се стрелнаха напред, заизвиваха се като пипала на октопод и обгърнаха тялото на чудовището. При всяко докосване от кожата му се вдигаха нови задушливи облаци и заедно с тях се разпалваха оранжеви пламъци.
Демонът потрепери в усилията си да се пребори със задържащата магия, изрева отново и разкъса оковите на заклинанието. Сътресението от магичното стълкновение отекна в най-далечните ъгли на съзнанието на Пъг като физически удар.
Мистичната сила на Оракула не можеше да се сравнява с бойната магия на великите дракони от Мидкемия, но въпреки това бе нещо, с което не можеш да не се съобразяваш. Той се пресегна напред със зъби и нокти и ги заби дълбоко в шията и рамото на демона. Фонтани димяща черна кръв бликнаха от зейналите рани и се стекоха надолу по гърдите и гърба на демона. Той замахна с ръка и стовари пестник върху муцуната на дракона.
Пъг най-сетне се възстанови от шока на магичния отпор и прати нов сноп енергия. Такъв не бе използвал никога досега, пазеше го в една изолирана част на ума си.
Невидимата енергия изпълни криптата с пронизително свистене, прекъсвано от виковете и крясъците на помощниците на Оракула, които се нахвърляха върху демона.
Магичните им способности и силата им едва ли можеха да се мерят с неговата, но макар че първият, доближил чудовището, бе разпорен от рязко движение на един от ноктите му, следващите двама успяха да нанесат известни поражения. Драконът продължаваше да впива зъби в рамото на черното създание, докато Пъг и останалите се опитаха да го обезсилят.
Снопът невидима енергия удари демона в гърдите и той застина, сякаш го бяха пронизали с хладно острие. Устните му помръднаха и Пъг предположи, че се опитва да произнесе някакво заклинание. Но очевидно не му стигнаха силите, защото склопи очи и рухна на пода.
Още няколко секунди драконът продължаваше да впива зъби в плътта му, притиснал с нокти отпуснатото като кукла тяло, сетне се отдръпна. Пъг едва сега видя раните на муцуната му и стичащата се от тях кръв, но разкъсванията не изглеждаха особено сериозни.
— Отдръпнете се! — нареди Пъг, забелязал, че помощниците на Оракула се готвят отново да нападнат демона. — Назад! — викна им заповеднически.
Както очакваше, трупът на демона започна да дими и да изпуска пушеци, после от плътта се вдигнаха алени пламъци. Ноздрите на присъстващите се изпълниха с ужасяваща смрад на обгоряла плът и тя бе най-силният аргумент, който принуди помощниците на Оракула да отстъпят.
Пъг се обърна към извисяващия се над него дракон и каза:
— Искала си да ме видиш?
През годините между Оракула на Аал и Пъг се бе изградило доверие, макар че Пъг така и не бе убеден, че целите им са едни и същи. Оракулът, въпреки приетия облик на могъщ дракон, бе създание, чуждо на Мидкемия.
За Аал се смяташе, че са едни от най-старите форми на живот в цялата вселена: нито една друга раса не можеше да проследи корените си толкова назад. Дори Властелините на дракони във върха на своята мощ бяха отдавали нужната почит на аалите и се бяха старали да не ги закачат.
Когато Пъг за пръв път се срещна с тях, те бяха обречена раса, тъй като светът, на който живееха, наближаваше своя край. Предложи на последните оцелели безопасно прехвърляне на Мидкемия и след поредица странни обстоятелства Оракулът се засели в лишеното от ум тяло на огромен златен дракон.
Спътниците й на свой ред избраха за свои гостоприемници мъже и жени с различен произход. Издирваха ги през годините с помощта на древни умения, които дори Пъг не разбираше, и им предлагаха уникалната възможност да получат служба на този свят като помощници и прислужници на Оракула.
Пъг би искал да вярва, че подборът не е насилствен и че тези, които идват тук, го правят с добра воля, мисъл, която би му помогнала да спи по-спокойно. Но каквито и да бяха подбудите им, съществата в тази крипта бяха готови да жертват живота си за Оракула.
Пъг бе посещавал криптата много пъти, ала все още имаше смътна представа за историята на този народ и за мястото му в подредбата на света. Аалите винаги отговаряха уклончиво на директните му въпроси и с течение на времето той се примири с мисълта, че ще научи само това, което Оракулът е готов да му каже. Нямаше нищо против, след като неведнъж досега тя се бе оказала ценен съюзник. Предполагаше, че помощта й произхожда и от личните й интереси, тъй като ако този свят загинеше, тя щеше да умре заедно е него, но смяташе, че зад тези мотиви стоят и други, по-скрити. Все пак тя изглеждаше искрено загрижена да помага на Пъг и неговия Конклав за запазването на равновесието и поддържането на реда в тази част от вселената.