Обещанието на краля вещер

— Наистина трябва да преодолеете страха си от тъмнокожата ми природа — обясни Джарлаксъл през смях. — Как иначе ще се насладим на хапването си заедно?

— Искаш от нас да ви нахраним?

— Напротив, точно обратното — отвърна елфът и свали раницата си. Измъкна отвътре пръчка и малък мях с вино. Огледа се наоколо и забеляза група гладки обърнати камъка, включително няколко достатъчно ниски, че да служат за маси. Махна към тях и каза — Ще се разположим ли?

Полуръстовете го наблюдаваха колебливо, без да помръдват.

С шумна въздишка Джарлаксъл бръкна повторно в раницата и извади покривка, която разгъна на земята пред себе си, като се постара да намери голо място, което не е зацапано с гоблинска кръв. Отстъпи назад, насочи пръчката към покривката и изрече заповедната дума. Веднага средната част на покривката се изду нагоре. Ухилен, Джарлаксъл отиде до нея, хвана краищата й и я дръпна назад, разкривайки същинско изобилие от сладкиши, плодове и дори сочно парче агнешко.

Редица очи на полуръстове се разшириха до такава степен, че изглеждаха сякаш ще паднат и едновременно ще се изтърколят на земята.

— Тъй като сте полуръстове, при това цивилизовани, предполагам, че сте си донесли прибори за хранене, чинии и манерки, нали? — попита мрачният елф, умело имитирайки маниера на говорене на водача на полуръстовете.

Някои от тях приближиха бойните си прасета, но твърдоглавият водач вдигна ръка и изгледа подозрително мрачния елф.

— О, хайде сега — каза Джарлаксъл. — Можете ли да си представите по-добър знак за приятелството ми?

— Идваш от стената?

— От Ваасанската порта, естествено — отвърна Джарлаксъл. — Изпратен бях на разузнаване от самата командир Елъри Трант Допрей Кирни Драконоубиец Пейдопеър.

Ентрери положи усилия да не трепне при споменаването на това име, защото смяташе, че приятелят му играе опасна игра.

— Познавам я добре — каза водачът на полуръстовете.

— Нима? — отвърна мрачният елф и внезапно изражението му се разведри, сякаш от плещите му бе паднал товар. — Възможно ли е да си известният Хобарт Брейсгирдъл? — ахна той.

Полуръстът се поизправи и гордо изду гърди — единственият отговор, от който се нуждаеха другарите.

— Тогава трябва да хапнете с нас — каза Джарлаксъл. — Трябва! Аз… — той хвърли строг поглед на Ентрери и се поправи. — Ние настояваме.

Отново отправи строг поглед и с това ръчкане успя да измъкне едно „Наистина“ от убиеца.

Хобарт огледа спътниците си, повечето от които откровено преглъщаха слюнка.

— Едно добро хапване след битка винаги е добре дошло — отбеляза той.